Това се случи неотдавна.
Сутрин за работа вземах автобуса от спирка на бул. "България". Спирка като спирка. Автобусът идваше след 5-10 минути. През това време аз пък зяпах наоколо.
На булеварда имаше грижливо поддържани цветни алеи. Садяха хората, цели бригади, клечаха, садяха, не се шегуваха. Пролет, есен - садяха. Цветята - на туфи, на фигури, в цветове според сезона. Всеки път ме радваха и не само мен.
На спирката имаше и една чешмичка. Градска паркова чешмичка от бял шамот.
От тези, дето нямат вода.
Артефакт от времето на градските чешми, които имаха вода.
Чешмичката не изпълняваше основното си предназначение, но си стърчеше в кротка летаргия. Пресъхнала, очукана, надраскана с черни надписи. С дизайна на бетонните скали в клетката на мечките в Зоопарка.
Една зима тя стана опасна - около нея се образуваха дебели хлъзгави сталагмити и обли буци от замръзнала вода, тъй като вода в чешмата нямаше, но в тръбите под нея си имаше. Тръбите останаха спукани много дълго време, от зимата, та чак до лятото, когато мястото на сталагмитите се превърна във вирче.
Общо взето, тъжна гледка беше тая чешма и всеки път на спирката си мислех за немарливостта и безхаберието на тези, от които зависеше поне поправката на тръбите, защото маса вода си изтече ей така, за нищо.
Веднъж се случи нещо, което окончателно ме взриви.
Една сутрин върху надрасканата, очукана и хронично неработеща чешма цъфна черна мраморна плоча. С текст : "В памет на инженер-озеленител Флора Кънева за нейния принос в изграждането на София - чешма "Флора". От инициативен комитет гр. София...".
Останах като гръмната. Защо ли? Защото, без да си дадат труд първо да почистят чешмата от грозните черни драсканици, без да се погрижат да пуснат водата, за да стане това нещо наистина чешма, хора изказваха признателност към един покоен естет по ей този недодялан начин.
Представих си аз да съм инж. Флора Кънева. Засегнах се заради нея и паметта й.
Тази история ми докара доста мисли.
За грубата липса на уважение, не само към другите, но и към нас самите. За отсъствието на последователност. За липсата на елементарен усет, и не само естетически. За неадекватността. За това, че у нас мащабни реформи се правят по същия тържествено-необмислен начин. Без много да се разсъждава и подготвя. Важно е плоча и надпис да има, не е важно върху какво.
Прекрасните цветни алеи - вероятно дело на инж. Флора Кънева.
И очуканата, изпонадраскана чешма - но затова пък с плоча в нейна чест.
На мен това ми прилича на подигравка.
П.П.
Преди да напиша тези редове отидох да видя как е чешмичката.
Сега от нея поне тече вода.
Останалото си е същото.
Ееееех, бай Неделчо..........
мдаааа, и аз наскоро минавах оттам и ме изненада плочата... и на мен ми стана странно и се зачудих - какво, защо... водата едвам течеше, беше почти неизползваемо. освен ако не държиш много да олижеш металната сфера... едно време поне като натиснеш от едната страна от другата струята се покачваше - сега не е така. оу уел, уотевър, невърмайнд...