Искам да уточня нещо, преди да прочетете този текст. Дискусията, която описвам, е просто една от многото подобни дискусии. В историята няма добри и лоши, няма осъждане или посочване с пръст... Има единствено разочарование - от това, в какво сме се превърнали ние, хората, в резултат на егоцентричното си съществуване. Няма грандиозни разкрития или невероятни предложения за решаване на проблеми. Това е просто един разговор с колега.
Днес се случи нещо, което много ме натъжи.
Обикновен работен ден, никакви знаци за предстоящия шок. Единственото по-различно нещо беше, че си имахме рожденик в офиса и както повелява традицията в такива случаи, обедната почивка се превърна в малко едночасово празненство.
За съжаление в края му разговорите потръгнаха в кофти посока.
Реших да събера остатъците от пици и там подобни неща останали от празничната "софра", за да ги занеса на кучето, което се подвизава на изхода на метро станцията. Много мразя да се изхвърля храна, която, колкото и малко да се струва на хората обикновено, за някой може да означава повече, отколкото можете да си представите.
Уви, този мой акт предизвика дискусия относно бездомните животни, която завърши с шокиращи (поне за мен) заключения от страна на събеседника ми.
Всичко започна с репликата "Много хубаво, но събираш храна за грешното животно!", което ме провокира да отворя темата и да попитам "Какво, по дяволите, означава "грешното животно"???"
Оказа се, че според него улиците на града са обитавани от "грешни животни", които нямат право да са там.
Животните, според него, не бива да обитават градското пространство, без да са снабдени с каишка и намордник и без да са нечия собственост.
До тук добре, приемливо - не обичаш животните - имаш това право.
Страшното дойде, когато моят събеседник ми каза, че те - бездомните животни, изобщо нямали право да живеят.
Обяснението му е, че улиците и парковете, които тези "грешни животни" си позволявали да обитават - без да имат това право, били същите онези улици и паркове, по които се разхождали и си играели децата на моя събеседник и той не искал те да делят това пространство с "бездомните псета".
Как да го разбирам това - земята не е достатъчна за всичките си обитатели?
Или едни са привилегировани да я обитават, а всички други просто трябва да ги избием? Кой определя кой къде има право да бъде?
И откога, по дяволите, хората си присвоиха божественото право да съдят кой да живее и кой да умре?
Не съм религиозна фанатичка, не ме разбирайте погрешно, но има някой неща, които не мога да отрека и права, които са изконни.
Едно от тях е правото на живот.
В този момент от разговора ни, нещата се задълбочиха, защото това е тема, която приемам много лично.
Реших да извадя тежката артилерия, а именно, фактът, че единствената причина да има безстопанствени животни по улиците - това са хората и тяхното безотговорно отношение.
За съжаление, вместо това да го накара не да преосмисли, но поне да се замисли, върху крайните си констатации, ответният удар беше още по-страховит.
Събеседникът ми се съгласи с казаното от мен, НО, ми сподели още по-ужасяващото си алтернативно "решение" на проблема.
Каза ми, че няма нищо против домашните животни и щом хората искат да си имат "любимец" (след малко ще разберете защо го поставям в кавички), нека да си взимат животно и да си го гледат - вкъщи! Обаче, да не дава Господ, да го изведат навън!
И когато му се нарадват, на "любимеца" и решат, че вече не го искат - те просто го водят на съответното място и го евтаназират.
"Това е толкова хуманно решение на проблема", каза той в заключение.
За втори път, в рамките на 10-минутния ни разговор, едва не се разплаках. Как така? Как така го евтаназираш? Как така хуманно? Как така решение?
Кое му е хуманното на това да убиеш живо, здраво същество? Твоя любимец? Как?
Оказва се, че всички живи същества са създадени в служба и с цел забавление на хората.
Днес искаш коте - взимаш си коте, утре не искаш коте - евтаназираш го!
"Толкова е просто и хуманно!".
Не разбирам, кое дава правото на хората да мисля, че могат да се разпореждат с живота на останалите земни обитатели?
Тук вече не става въпрос само за бездомните кучета и котки, а за цялостно възприемане на света и за това кой каква роля има в него.
Очевидно хората са в ролята на убийци - недосегаеми, при това.
Това е страшно - трябва да се съгласите. Чувството за доминиращ вид е това, което е довело света до настоящото му катастрофалното състояние... и продължава да го води... Дори не искам да си представям накъде...
Едва ли той е единственият човек, с подобни мисли в главата, едва ли, това е единственият подобен спор по темата...нищо подобно. Просто поредна дискусия с отворен край...
