Преди дни Webcafe.bg публикува мнението ми относно каузата, която изповядвам за България. В края на мнението ми аз написах, че всичко извън тази моя кауза са празни приказки. След което обаче се изля такъв порой от обидни коментари, които - за Бога - хич и не предполагах, че са възможни да се напишат. Не и от българи!
В крайна сметка дори ми стана смешно. Защото в нито един от коментарите не намерих отзвук за най-важното (според мен), което реално осмисляше цялата ми кауза.
Бях написал, че искам да умра тук, горд, че съм бил Българин и жител на най-прекрасната страна България! Уви, точно това никой от господата коментиращи не успя да види.
Всички се хванаха да разсъждават около казаното по-горе в мнението, че видиш ли, българският работодател бил малоумен, че явно не говоря чужд език и съм сляп патриот и т.н.
Да, скъпи сънародници, за вас навярно е напълно безсмислено да коментирате нещо, което никога не сте изпитвали. Защото жаждата да умреш за Родината си не се учи. Тя се възпитава. От семейството, от приятелите, от училище, от песните, от историята, от книгите, от самото време дори.
Да не би да си мислиш, че е достатъчно да си "излязъл от корема" на девойка-французойка, за да се наречеш французин, а в същия момент да си нямаш представа за подвизите на Де Гол или разказите на Мопасан. Или пък да си роден и израснал в центъра на Лондон, на две преки от Бейкър стрийт, но да не си чувал кой е Шерлок Холмс.
Защо не отидеш в Ню Йорк и да се тупаш по гърдите, че си станал ха-мериканец, но да си нямаш понятие що е то класически мюзикъл, нито да си гледал дори един от старите американски уестърни, с които е закърмена цялата им велика нация? Или да живееш в Германия (в полза на някой "немски работодател" може би), но вместо Бетовен, от уредбата на колата си да дъниш дива чалга...
Всъщност да! Чалга или не, ако се замислим, нима и ние в България си нямаме величави примери, с които се отличаваме от останалите народи? Нима ние си нямаме героя Левски, писателя Вазов, инспектор Стрезов, танца ръченица, филма "Войната на таралежите", композитора Панчо Владигеров.
Абе, пичове, та ние си имаме цяла една Родина, която е способна да приюти и побере всичко това!
Защото Родината, господа, НЕ Е някакво си имагинерно място върху планетата, с което ние сме длъжни да се (само)определяме. Родината е преди всичко дух и възможност за опознаване на света. Тя реално Е отправната точка, аршинът, с който мерим света около нас.
Вярно, живеем в модерен и глобален свят, в който вече изобщо не е задължително да си роден, израснал, учил и да работиш на едно и също място.
Но всъщност нещата са далеч по-прости, ако нямаш своя национална идентичност (или се отричаш директно от своята държава, от своя роден народ, език и традиции), то тогава чий гражданин си всъщност, космополите такъв?
Да не си мислиш, че като си напуснал Българията и си отишъл у Францията навръх Айфеловата кула, това по някакъв начин те прави повече французин от българите? Или ако работиш в Лондонското Сити и го раздаваш като английско юпи, това дали те прави истински англичанин по някакъв начин?
Не, ти си чист българин и децата ти до девето коляно ще бъдат такива, където и да отидеш. Но има и добра новина в случая: ти си имаш свой народ на картата на света, той има свой роден език, който е уникален на планетата; този народ има своята култура и идентичност всред останалите народи, своя духовност, свое богато литературно и музикално наследство, своя религия, своя история и своя политика спрямо останалите държави.
Този народ е българският и той притежава своя Родина - България - която се намира в сърцето на Източна Европа, сред китните Балкани и на брега на Черно море. И на всичкото отгоре тази страна има над 1300 години история!
Ако всичко това не те прави по някакъв начин (поне малко) горд, а продължаваш да си мислиш за глупости както защо вечно си без пари, или какво бил казал проф. Божидар Димитров за българите, ами твой си проблем.
Родината не се казва нито Бойко Борисов, нито пък има някаква височайша връзка с празния ти портфейл и глава. Разбра ли поне това?