Да разгледаме три казуса. Първият е - отивам в книжарница, виждам книга, която ме интересува, скривам я под дрехите и излизам. Вторият - виждам книгата у мой приятел и го моля да ми я даде, за да я прочета. Вземам я и си излизам. Третият - отивам в библиотека, вземам книгата и си излизам. Какво се случва в трите казуса?
В първия - извършвам явно криминално деяние и ощетявам поне 3 субекта - книжарницата, търговеца на едро и издателството. Във втория - ощетявам издателството, защото не му плащам, макар да съм използвал продукта му. А в третия - не ощетявам никого, защото издателството безплатно е депозирало книгата в библиотеката, а аз съм спазил общите правила и съм един от стоте човека, прочели тази книга без пари.
Тогава кое е общото в трите казуса?
Познахте - и в трите авторът не получава полагаемото му се възнаграждение за авторски права. И това не е от вчера или от днес, а откакто изобщо има печатни книги и читатели.
Нека се върна към една теза, която вече съм я споменавал - за двойствения характер на интелектуалните продукти (книги, музика, филми и т.н.): желание да се запознаете с тях и желание да ги притежавате. За продуктите от ежедневието тази двойствена характеристика принципно отсъства - вие отивате в магазина не да се запознаете с хляба и сиренето, а за да ги купите и да се нахраните.
Ако представим тези две характеристики като графики - желанието да се запознаете с дадено произведение винаги ще е по-стръмно нарастваща линия от тази на желанието да го притежавате. От своя страна стремежът на всеки творец в началото е да постигне колкото се може по-стръмна първа линия, а едва на по-късен етап нараства и желанието му, ако може двете линии да са успоредни.
И тук вече си проличава кой може и кой - не
Да се вдигне шум и предизвика интерес към една творба не е особено трудно - и у нас има доста "медийни звезди", които не слизат от страниците и тв екраните, за да промотират произведенията си. Но да убедиш хората да дадат пари за тях (често немалко), трябва да си създал нещо наистина много добро. Интернет само направи тази тенденция видима и я облече в конкретни числа - в книжарницата никой не може да каже колко пъти една книга е разглеждана от клиенти и какъв процент от тях си я купуват. Но в интернет веднага се вижда броят на свалянията на файлове или гледанията на клипове.
Именно в интернет се откроява кои са майсторите. Обърнете внимание чии клипове са най-гледани, да речем, в youtube и чии песни са най-сваляни в торентите - на най-успешните (и най-богатите!). Няма изпълнител с милиони гледания на клиповете (безплатни - подчертавам!), който да не прави и успешни турнета с милионни печалби. Дори на наша, българска почва - Топ 10 от свалянията на музика и като отделни МР3 песни, и като цели албуми се държи от попфолк изпълнители. Ако се съди по числата, те би трябвало да ходят голи и боси от това безогледно пиратстване. Но - изненада! Те държат първите места и в Топ 10 на хонорарите за участия и приходи от концерти.
Всъщност интернет създаде нови правила за бизнеса
Повечето бързо се настроиха, но това никак не е по вкуса на посредниците, които се лишиха от лесните огромни печалби. Изпълнителите роптаеха в началото (спомнете си гнева на "Металика" срещу "Напстър"), после усетиха възможността за създаване на огромна и безплатна популярност и смениха начина на работа. Парадоксът е, че желанието да се запознаеш с творец и желанието да притежаваш творбата му взаимно се индуцират - колкото по-популярна става тя, толкова повече се увеличават желаещите да я притежават. А пък колкото повече я притежават, толкова по-популярна става, и т.н.
Издателите също почнаха да се усещат и да предоставят част от произведенията за безплатно сваляне и четене. Работи ли това? Пример - "Изток Запад" издадоха чудесната книга на Дъглас Хофстетър "Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността", тухла от 1100 страници за 68 лева. Само от гледане и зачитане оттук-оттам в книжарниците не бих си я взел. Критическите отзиви за нея също не биха ме убедили особено. Но от техния сайт свалих част от книгата (безплатно!). След като я прочетох, бях убеден: Искам да Я ПРОЧЕТА ЦЯЛАТА. Искам ДА Я ПРИТЕЖАВАМ!
В музикалния бранш iTunes поставиха началото на нов начин на закупуване на любимата музика - вместо цял скъп албум може да се изтеглят само любимите песни, и то на приемлива цена.
В киното каналът HBO даде тон за нова практика, като срещу скромна такса можеш да гледаш сравнително новите заглавия на филмите. Тепърва предстои да се появят и големи бази с филми, които да могат да се теглят срещу малка сума. Реално интернет позволява да се качат практически всички значими ленти, които да бъдат достъпни за всеки и отвсякъде - нещо, което не е по силите на нито една офлайн компания, магазин или видеотека.
За финал - винаги ще има нужда от правна регулация на авторските права. Творците трябва да имат своята законова защита, но тя не бива да се изражда в нелепи норми, които в крайна сметка, колкото и да е абсурдно, не защитават самия творец, а притежателите на правата, които са ги откупили от него или от наследниците му. Така че ние - и като създатели, и като потребители на интелектуални продукти - трябва да отстояваме правата си за справедливо възнаграждение на труда. Но, от друга страна, трябва решително да пресичаме опитите на определени лобита в името на уж благородни цели да монополизират в тяхна полза правото за достъп към същите тези продукти.
Уважаеми Господин списващ, изначално основавате изложението си на един неправилен извод - и в трите посочени от вас случая АВТОРЪТ или е получил възнаграждението за своето авторство предварително или верочтно очаква да го получи на база реализирани продажби. Така че спекулацията за "добрите автори" и "лошите" носители на права е най-малкото тенденциозна.
Искам да видя тоя закон срещу пиратството, който ще ме накара да си купя песен на Мария Илиева или на Графа....
Относно темата ще ви копирам отговор който получих на едно мое запитване, от един популярен български сайт за качване на материали, който преди време беше под прицела на органите на реда : "В случая става въпрос само шепа милиционери и съучастници, които приложиха вече описаната в предното ми писмо криминална саботажна схема. Няма започнато дело срещу никой. Като гледам май не са имали и намерение да има. Просто разграбване и тормоз и демонстрации за пред медиите. Тези милиционерски действия би трябвало да се разследват като криминално деяние, но все пак сме в България. Тук прокуратурата помага на полицията да върши престъпления, а случаят се разследва от отделът към МВР, който не е правно компетентен да се занимава с това. Съдилищата са почти безполезни в досъдебна фаза (а то почти винаги нещата само до там стигат) и най-много да се стигне до контра дела в Страсбург. Само дето тези дела се мотаят с години, което дава усещане за безнаказаност у милиционерите. Ето защо и ви препоръчвам да внимавате. Закон от милиция не пази. Относно "разпространение" и "възпроизвеждане": Това са две различни правни дефиниции. Докато за първото няма изключения за без нужда от уреждане на права, то за второто има. Ето ги и правните дефиниции директно от ЗАПСП (иначе всеки може да си говори каквото си иска и да твърди, че нещо били или не било закононарушение): - "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител; - "разпространение на произведение" е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението; Понятие като "качване в интернет" няма. Самия процес представлява ти да направиш копие и да го разположиш на харддиска (или каквато постоянна памет ползва) на даден компютър (сървър). Ти не продаваш, преотстъпваш или даваш под наем своя екземпляр. Той си остава в теб. Другото е само копие. Когато някой отваря (чете/тегли) този материал, той го копира на своя компютър във временната памет (RAM) или на постоянната памет (харддиск или друг носител). Това влиза в дефиницията за "възпроизвеждане". Възпроизвеждането е разрешено и без уредени права (чл.24 и чл.25 от ЗАПСП), но само в конкретни случаи и когато няма доказан проблем на основание чл.23 от ЗАПСП. Случая с ****** е точно такъв. Такъв вероятно ще е и вашия случай. Главният проблем го описах в предното писмо. Криене на личните данни трудно ще те опази ако разберат (най-често чрез незаконно подслушване) кой стои зад сайта. В такива случаи просто те разграбват на основание събиране на доказателства на основание предположение. Както вече казах, в България не е нужно да си нарушил някой закон за да бъдеш наказан." На мен лично дискусията с господина ми беше безкрайно полезна и приятна
нема кво да се лъжем, ако не беха пиратските касетки, които си беха единствената медия за повечето докъм 95-6 поне, пиратската кабелна после, пиратските дискове, едва ли некой щеше да е чувал дори за металика тука, да не говорим за по-малките групи. че да им се изсипем 100 хил. човека на концерта, нали? че и цели 3 пъти, конкретно за тая група. пиратсването има и друг много голям +, който не се споменава от никого, може би напълно тенденциозно - изборът. ако ги нямаше торентите, пиратските дискове по славейов преди години и т.н., щяхме да си гледаме само сапунките, холивудските романтични бози с дрю баримор, хю грант и пр. тъпанари. дори в момента, изборът, който имате по тв и кино е 10 "блокбастъра", кой от кой по-малоумни и разни стари идиотщини по тв1000, хбо, за безплатните телевизии да не говорим. има толкова уникални и редки филми по тия тракери, че направо не е истина. дзифт, "пълен шит", новия хари potthead или ония духачи от "сагата" за "вампирите" - под път и над път. ама я намерете нещо европейско, нещо "бутиково", ако щете, или нещо твърде старо, че да се предлага където и да е. видеотеки с 1000 заглавия са си направи видИотеки. за музиката, книгите пък съвсем, които нито се превеждат, нито дори се предлагат, няма и да почвам.
за мен парите не са толкова важни, и без това нямам време всеки ден да гледам по 1-2 филма, гледам 3 филма месечно, което си е грешка, но за сега така седят нещата. кво ще спестя от цената за тия три филма? за мен много по-важен е изборът, щото той е СВОБОДА, не случайно тая думичка се върти непрекъснато. не искам някви полуграмотни лумпени, скрили се зад името "творчески организации" да ми определят избора. изборът сега е почти максимума от всичко, което се произвежда в цивилизования свят. какво ми предлагат като алтернатива - да им гледам лайната, да не мога да си купя някоя стара книга, щото е "изчерпана", а читанка ако посетиш ще ти дойдат по-големите лумпени от БОП-а и ще требе да се колиме на вратата... като измислят как да си гледам наистина квото си искам, когато си поискам - тогава наистина ще забогатеят, ама с тия разбирания дето ни ги пробутват от 19 век, да ходят да се закопат некъде...
и докато в сащ (поне донякъде) го има тоя избор и то легално - по магазини, видеотеки, легални сайтове, то тука няма НИЩО. понеже сме били малък пазар, некакъв лумпен обясняваше. ами като сме малък пазар - ходи си еби майката бе, тъпанар! или ходи да продаваш на по-голям пазар, и без това не искам нито да ти гледам мазната физиономия, нито да ти купувам дебилната чалга. майка им деба проста!
Доколкото разбрах, MegaUpload са стартирали в края на миналата година бета тестване на MegaBox канал за цифрово разпространение. В този канал таксата е 10% за издателя MegaUpload, като 90% от приходите остават за АВТОРА : http://www.digitalmusicnews.com/permalink/2011/111221airvinyl Значи ако сте фолк певец или друг музикален изпълнител, за предпочитане утвърден, просто си спестявате накави дребни суми за студио. След това си записвате музиката и сами си я качвате за цифрово разпространение в MegaBox. Вие сте носител на правата и съответно прибирате 90% от всички приходи. При средна цена от 10 Евро за албум и 1 Евро за песен, продажбите няма да са големи, но ако намалите малко до 3-5 Евро и 20-50 цента ще станете мултимилионери за отрицателно време. Така че при цифровото разпространение се елиминира посредника, в случая звукозаписната компания. Не виждам пречка таксата на подобни цифрови канали да бъде намалена до 5%. При 95% дял в общите приходи за твореца , той ще в състояние да предложи съвсем приемлива за клиента цена. По този начин творчествоте ще стане достъпно и основната причина за пиратството - ВИСОКАТА ЦЕНА отпада.
Няма да карам мерцедеса на сестра ми,щото не съм плащал за него,е хубу ще й дам 20 лева,жена ми няма да чете книгата,която си купих онзи ден,щото ще накърни авторските права на автора,ако пък случайно и сестра ми я поиска е тогава вече сме за затвор явно.....а аз си мислех,че авторско право означава,че никой не може да представи песента,която си изпял да речем за своя или книгата,която си написал и издал,мислех си че авторските права защитават автора и неговия продукт,баси къв тъп съм бил,явно авторските права ограничават хората или по-точно ограничават използването на готовия продукт,творба или квото ще да е там.Няма да четеш,като не си си купил,няма да слушаш щом не си дал кинти,към всички радио приемници ще се инсталират броячи и ще плащаш на парче,което си слушал,ако нямаш касова бележка и фактура за книжката,която даваш на дъщеря си да чете си престъпник и си за затвора.....т'ва е небивалица и пълна простотия