Да разгледаме три казуса. Първият е - отивам в книжарница, виждам книга, която ме интересува, скривам я под дрехите и излизам. Вторият - виждам книгата у мой приятел и го моля да ми я даде, за да я прочета. Вземам я и си излизам. Третият - отивам в библиотека, вземам книгата и си излизам. Какво се случва в трите казуса?
В първия - извършвам явно криминално деяние и ощетявам поне 3 субекта - книжарницата, търговеца на едро и издателството. Във втория - ощетявам издателството, защото не му плащам, макар да съм използвал продукта му. А в третия - не ощетявам никого, защото издателството безплатно е депозирало книгата в библиотеката, а аз съм спазил общите правила и съм един от стоте човека, прочели тази книга без пари.
Тогава кое е общото в трите казуса?
Познахте - и в трите авторът не получава полагаемото му се възнаграждение за авторски права. И това не е от вчера или от днес, а откакто изобщо има печатни книги и читатели.
Нека се върна към една теза, която вече съм я споменавал - за двойствения характер на интелектуалните продукти (книги, музика, филми и т.н.): желание да се запознаете с тях и желание да ги притежавате. За продуктите от ежедневието тази двойствена характеристика принципно отсъства - вие отивате в магазина не да се запознаете с хляба и сиренето, а за да ги купите и да се нахраните.
Ако представим тези две характеристики като графики - желанието да се запознаете с дадено произведение винаги ще е по-стръмно нарастваща линия от тази на желанието да го притежавате. От своя страна стремежът на всеки творец в началото е да постигне колкото се може по-стръмна първа линия, а едва на по-късен етап нараства и желанието му, ако може двете линии да са успоредни.
И тук вече си проличава кой може и кой - не
Да се вдигне шум и предизвика интерес към една творба не е особено трудно - и у нас има доста "медийни звезди", които не слизат от страниците и тв екраните, за да промотират произведенията си. Но да убедиш хората да дадат пари за тях (често немалко), трябва да си създал нещо наистина много добро. Интернет само направи тази тенденция видима и я облече в конкретни числа - в книжарницата никой не може да каже колко пъти една книга е разглеждана от клиенти и какъв процент от тях си я купуват. Но в интернет веднага се вижда броят на свалянията на файлове или гледанията на клипове.
Именно в интернет се откроява кои са майсторите. Обърнете внимание чии клипове са най-гледани, да речем, в youtube и чии песни са най-сваляни в торентите - на най-успешните (и най-богатите!). Няма изпълнител с милиони гледания на клиповете (безплатни - подчертавам!), който да не прави и успешни турнета с милионни печалби. Дори на наша, българска почва - Топ 10 от свалянията на музика и като отделни МР3 песни, и като цели албуми се държи от попфолк изпълнители. Ако се съди по числата, те би трябвало да ходят голи и боси от това безогледно пиратстване. Но - изненада! Те държат първите места и в Топ 10 на хонорарите за участия и приходи от концерти.
Всъщност интернет създаде нови правила за бизнеса
Повечето бързо се настроиха, но това никак не е по вкуса на посредниците, които се лишиха от лесните огромни печалби. Изпълнителите роптаеха в началото (спомнете си гнева на "Металика" срещу "Напстър"), после усетиха възможността за създаване на огромна и безплатна популярност и смениха начина на работа. Парадоксът е, че желанието да се запознаеш с творец и желанието да притежаваш творбата му взаимно се индуцират - колкото по-популярна става тя, толкова повече се увеличават желаещите да я притежават. А пък колкото повече я притежават, толкова по-популярна става, и т.н.
Издателите също почнаха да се усещат и да предоставят част от произведенията за безплатно сваляне и четене. Работи ли това? Пример - "Изток Запад" издадоха чудесната книга на Дъглас Хофстетър "Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността", тухла от 1100 страници за 68 лева. Само от гледане и зачитане оттук-оттам в книжарниците не бих си я взел. Критическите отзиви за нея също не биха ме убедили особено. Но от техния сайт свалих част от книгата (безплатно!). След като я прочетох, бях убеден: Искам да Я ПРОЧЕТА ЦЯЛАТА. Искам ДА Я ПРИТЕЖАВАМ!
В музикалния бранш iTunes поставиха началото на нов начин на закупуване на любимата музика - вместо цял скъп албум може да се изтеглят само любимите песни, и то на приемлива цена.
В киното каналът HBO даде тон за нова практика, като срещу скромна такса можеш да гледаш сравнително новите заглавия на филмите. Тепърва предстои да се появят и големи бази с филми, които да могат да се теглят срещу малка сума. Реално интернет позволява да се качат практически всички значими ленти, които да бъдат достъпни за всеки и отвсякъде - нещо, което не е по силите на нито една офлайн компания, магазин или видеотека.
За финал - винаги ще има нужда от правна регулация на авторските права. Творците трябва да имат своята законова защита, но тя не бива да се изражда в нелепи норми, които в крайна сметка, колкото и да е абсурдно, не защитават самия творец, а притежателите на правата, които са ги откупили от него или от наследниците му. Така че ние - и като създатели, и като потребители на интелектуални продукти - трябва да отстояваме правата си за справедливо възнаграждение на труда. Но, от друга страна, трябва решително да пресичаме опитите на определени лобита в името на уж благородни цели да монополизират в тяхна полза правото за достъп към същите тези продукти.
