В България съществува проблем с контрола върху монополите, тъй като органите, които трябва да го правят, не си вършат работата и изобщо контролът е "лошо поставен".
Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов по повод продължаващите протести срещу сметките за ток.
"Функциониращата пазарна икономика се създава през създаването на предпоставки за частна собственост'', каза лидерът на ДСБ и припомни, че не всички бяха за това България да изпълни този основен критерий за членство в ЕС - да се създаде пазарна икономика.
"В структурата на собствеността на опериращите в енергетиката фирми - има всякаква собственост - държавна - НЕК и БЕХ, общинска, частна българска собственост, има частни инвестиции. Там има всичко. Проблемът е, че много от тези фирми са взели господстващо положение на пазара и са започнали да злоупотребяват", заяви Костов.
Според него, контролът е ''лошо поставен. Когато се сблъскахме с протестите за горивата,преди тях стигнахме до извода и предложихме поправка в Закона за защита на конкуренцията'', посочи той. Лидерът на тъмносините е категоричен, че органи, които трябва да защитават конкуренцията и потребителя, не знаят за какво са създадени.
"Те се вживяват в някакви други роли на квазиизпълнителна администрация, която дори изпълнява поръчки на монополистите", каза Костов. Той припомни, че "Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) веднъж обяви, че има картел при горивата, после се отметна." "Те не пазят пазара и потребителя, а си мислят, че за управленски органи. Във философията на създаването на тези органи има тежък порок, създаден по времето на Симеон Сакскобурггостски", смята Иван Костов.
"Истинският контрол трябва да дойде като принудително въвеждане на правила от Европейския съюз с цел конкуренция'', заяви лидерът на ДСБ. "Пазарът е този, който повишава качеството на услугата и регулира цената", добави Костов.
"Предлагаме, ако има защита, тя да бъде за битовите домакинства. Останалите нека се сблъскат с пазара. Който се интересува да печели, да направи инвестиция", посочи Иван Костов и обясни, че НДСВ са сложили в договора възможността да начисляват стойността на кражбите в нашите сметки.
Приватизацията на трите електроразпределителни дружества беше извършена по времето на кабинета на Царя. Става въпрос за клауза в договорите, която им дава право да начисляват до 15% технологични загуби, която сега от ДКЕВР обявиха, че може да се преразгледа.
"Как ще ги спрем тези кражби тогава? Тук има сменена логика - натоварват ни нас с поддръжката на мрежата и кражбите. Къде е техният стимул да подобряват качеството на услугата в такъв случай?", пита Костов.
Основното за справянето с проблема, според Костов, е да бъде сменен съставът на КЗК. "Комисията остана същата от времето на Тройната коалиция, което означава, че не й е даден друг политически курс, а тя се избира от Народното събрание. Тези хора всичките не могат да свършат никаква работа. Те трябва да си отидат. Не може със закон или с някакви мерки и съдебни дела всичко да бъде компенсирано - дезориентацията на контролния орган", каза Иван Костов.
За възможността Народното събрание да избира председател на ДКЕВР, лидерът на ДСБ коментира, че това са "тежки парламентарни инструменти", които, според него, не гарантират нищо. "ДКЕВР е продължение на изпълнителната власт. Той сглобява сметки и осъществява контрол, според изпълнителната власт", каза Костов.
"Как да се произвежда ток, когато газът се внася на такава скъпа цена? Има много по-фундаментални причини за покачването, които няма как съдът да реши. Основното е, че това покачване спасява НЕК от фалит, тъй като е изразходвал 2 милиарда лева за АЕЦ "Белене", каза лидерът на тъмносините.
В сметките ни за ток за НЕК отиват парите от таксите, които плащаме за достъп и за пренос по мрежата. Те са предназначени за поддръжка на голямата мрежа на държавата. Тя е заложена обаче пред БНП Париба за заем за АЕЦ "Белене", който е в размер на 250 млн. евро. Освен тях, НЕК е изхарчил още над милиард лева за площадката на несбъднатата Втора атомна.
В НЕК отиват и тези пари в сметката ни за ток, които са т.нар. добавки - за "зелена енергия" например, която е и най-голямата. Оттам НЕК ги изплаща на собствениците на фотоволтаици и на вятърни паркове. През НЕК минават и добавките за топлофикациите, които произвеждат ток - т.нар. високоефективно комбинирано производство. Отделен ред има за двете американски централи в комплекса "Марица-изток", които имат дългосрочни договори да им се изкупува токът и чрез него да им се изплащат инвестициите. Тези пари също отиват в НЕК.
"Смяната на собствеността не промени с нищо ситуацията на пазара. Той се промени от това, че в България има инсталирани 12 000 мегавата мощност, а се консумират 7000", подчерта лидерът на ДСБ Иван Костов.
Общо потребителите на ток в България ще платят около 600 млн. лева повече за еленергия за периода юли 2012-юли 2013 г. в сравнение с предишния едногодишен период, съобщи "24 часа". 390 млн. - от регулирания пазар, и 210 млн. от свободния.
От тях 330 млн. са за НЕК (от тях 140 млн. се превеждат за двата американски теца в "Марица-изток"), 190 млн. са за ВЕИ, 40 млн. - въглищни централи, 40 млн. за топлофикациите. 40 млн. лв. плащат домакинствата в повече към бюджета, заради по-високи суми за ДДС.
