Над 2 млрд. евро трябва да намери България, за да успее да изгради пречиствателни станции и канализация за отпадни води на населените места с над 2000 жители, съобщава "24 часа".
До края на 2014 г. трябва да са готови 358 проекта, става ясно от доклад на МОСВ (Министерството на околната среда и водите) до Европейската комисия. Ако това не стане, страната ни ще бъде санкционирана за неизпълнение на евродиректива.
3.266 млрд. евро е общата стойност на проектите, които трябва да бъдат финансирани. В момента обаче България разполага с малко над 1 млрд. евро по еврофондовете, като половината от тях вече са договорени и разпределени между общини, става ясно от публикацията на Виктор Иванов.
С тези 500 млн. евро се финансират 34 проекта, сред които и станциите на Враца и Габрово, които са най-скъпи и гълтат над 2/3 от сумата.
Платени са и 12 пречиствателни станции, чието изграждане е завършило. Тяхната стойност е 164 млн. лева. Догодина предстои да се раздадат оставащите над 600 млн. евро. Тогава целият финансов ресурс на оперативна програма "Околна среда" ще е договорен и тя няма да може да финансира повече обекти. Процедурата по набиране на предложения от общините ще затвори в края на февруари 2012 г.
Освен с европари пречиствателни станции и канализация може да се финансират и от извънбюджетния фонд на министерството "Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда" (ПУДООС), но и там средствата са ограничени.
За тази година бюджетът на фонда е 61.6 млн. лева, като 35.1 млн. лева са за изграждане на пречиствателни станции. Плановете на министерството са за догодина ПУДООС да отпусне за нови обекти във водния сектор около 15 млн. лева, а с останалите пари да продължи финансирането на вече започнати пречиствателни станции.
Вариантите да се намерят пари за всичките станции са два - прехвърляне на пари от други оперативни програми, където усвояването на средствата изостава, или финансиране от еврофондовете след 2013 г.
Пред "24 часа" зам.-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева казва, че засега все още не е правен разчет за прехвърляне на средства от други програми.
Има обаче сериозен риск в следващия програмен период България да не получи средства за нови канализации и пречиствателни станции, защото ЕК смята да насочи еврофондовете към иновации, припомня публикацията скорошно изявление на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
За момента единственото, което може да направи екоминистерството, е да се търси поевтиняване на проектите, за да може наличните пари да стигнат за повече общини.
Реално обаче рязането на разходи по проектите идва заради определянето на нормативи от екоминистерството колко да струва прокарването на метър канализация и намаляване на капацитета на пречиствателните станции, обясни експерт.
Лимитите, които въведе министерството, възлизат на 300 евро на жител. Над тази стойност проектите на общините не получават максималния брой точки при оценката от експертите и губят шанс за финансиране. Лимитите на ЕС са за около 500 евро на жител.
Само със стриктно спазване на българските ограничения може да се изградят нужните 124 пречиствателни станции и канализация за населените места с над 10 000 жители, казват от МОСВ.
Тяхната стойност би трябвало да е около 1.1 млрд. евро. Тези проекти са по-спешни, защото България вече изпусна сроковете за изграждането им, които бяха в края на 2010 г. Практически във всеки момент Европейската комисия може да реши да ни наложи наказания и да заведе дело срещу България, обясниха от ведомството.
Вторият начин за поевтиняване е орязване на капацитета на пречиствателните станции. Реално населението на българските градове и села е по-малко от предвидените в началото жители. Това показали данните от националното преброяване, извършено от НСИ в началото на 2011 г.
Предишните данни, ползвани при изчисляване на капацитета на нужните пречиствателни станции и канализационни системи, са били от 2000 г. и на тяхна база е правена 30-годишна прогноза за развитие.
В старите планове за усвояване на средствата по "Околна среда" за София например е правен разчет, че пречиствателната станция и канализацията трябва да обслужват 2.037 млн. жители. В новия доклад по напредъка на България в пречистването на отпадните води, изпратен в Брюксел в края на юли, столицата вече е с 1 291 054 жители.
Този брой, освен реалното население, визира и отпадните води на промишлените предприятия и фермите, които изтичат в градската канализация, обясниха от екоминистерството. В пари това означава спестяване на около 7 млн. евро. В предишния план на София са й били нужни поне 58.1 млн. за прокарване на отходна канализация, докато в новия доклад сумата е 51.6 млн. евро.
Столицата няма нужда от пречиствателна станция, защото тази в Кубратово бе модернизирана и наскоро открита от премиера Бойко Борисов.
София обаче остава на второ място по висока цена на проекта, по-напред е само Созопол, където за отходни канали и пречиствателна станция са нужни 67.56 млн. евро. Този проект е поскъпнал в сравнение с предните изчисления, защото са правени на база 84 279 души население и туристи през лятото.
Тези данни обаче се оказаха силно завишени, защото според местното ВиК потреблението в най-силните летни месеци показва, че туристите плюс местните не надхвърлят 40 000 души.
Намаляване на капацитетите на пречиствателните станции има и за другите големи градове. Например за Варна са били заявени 450 000 жители, а новите изчисления са за 387 199. Пловдив от 500 000 е паднал до 351 893.
Има обаче и фрапиращи намаления на капацитета в градчета като Дулово, където първоначално пречиствателната станция и канализацията е трябвало да обслужват 35 000 жители, докато преброяването е показало, че нуждите са за едва 8721. Това показва, че много кметове са надписвали данните за населението, за ферми и предприятия, за да вземат повече пари от еврофондовете.
Благодарение на новите данни ще отпаднат поне 60 населени места от списъка за пречиствателни станции. Причината е, че те са паднали под 2000 жители след преброяването от тази година. Въпреки това спестяването по всички параграфи излиза не повече от 300 млн. евро при недостиг от близо 2 милиарда.
