Конституционният съд върна за ново разглеждане част от текстовете в спорния Закон за конфискацията, приет след продължителни няколкодневни заседания на парламента през май и изпреварващо за летния доклад на Европейската комисия.
В текстовете се предвижда незаконното забогатяване да се санкционира с гражданска процедура, без да се чака присъда. Това важи за заподозрените за административна облага със 150 000 лева и повече. Придобита през последните пет години собственост, която надвишава с 250 000 лева декларираните приходи, също попада в обсега на закона и ще бъде замразена още от етапа на наказателното разследване.
Законът за конфискация на незаконно придобитото имущество бе смятан за важна стъпка в борбата с организираната престъпност и корупцията, поради което бяхме похвалени от Брюксел и Вашингтон.
Най-спорната част от закона е т.нар. "гражданска конфискация" - отнемане на имущество в полза на държава, без да има влязла в сила присъда. Това веднага породи съмнения за произвол от страна на властите, а опозицията предвеща злокобна саморазправа с политическите опоненти преди изборите.
Липсват ясни и точни правила за образуване на производството по оспорения закон, става ясно от мотивите на КС, публикувани на страницата му в интернет.
Оспорена е и давността от 15 години, която конституционните съдии твърдят, че е непропорционална на фона абсолютната десетгодишна давност за погасяване на публичните вземания.
КС бе сезиран от 59 депутати, основно от БСП, които настояха за цялостно отхвърляне на закона. Те изтъкват, че конфискацията, разписана по този начин, нарушава неприкосновеността на частната собственост, записана в Конституцията, както и международни договори и споразумения, поддържани от България.
„Конституционният съд намира, че подобен подход за образуване на производство за отнемане на имущество, частна собственост на гражданите, което е защитено от Конституцията основно тяхно право, противоречи на изискванията на правовата държава", пише още в мотивите на съда.
По закона за конфискация на престъпното имущество започна да работи още настоящият вицепрезидент Маргарита Попова, когато бе правосъден министър. Първият опит за приемане на конфискацията в полза на държавата се провали, поради остъствие на самите депутати на ГЕРБ в пленарна зала.
След това наследничката на Попова - Диана Ковачева, предложи нов проект, който бе приет.
Веднаж вече се изцепиж по темата, па и не само веднаж. Това е сериозен проблем и сериозна експлоатация на склонността ни да приемаме ролята на глупаци. Основния смисъл на такъв закон не е да прескача съдебната система, а да урежда въпроса с активността на държавата по отношение на предполагаеми и/или вече сигурни придобивки от незаконна дейност. Т.е. нуждата от специален такъв закон идва от самата същност на правовата (както й викат) държава, където съдът, противно на мнението на телевизора, няма право да наказва по свое желание, а само по обвиненията и фактите донесени му от обвинението (т.е. прокуратурата в обичайния случай). Тъй като обвиненията са конкретни те много рядко могат да обхванат и последствията от потенциалното осъждане на обвинения и като следствие не дават възможност на съда легално да се произнесе за конфискация на имущество освен в рамките на пряко свързаните с доказаното обвинение граници и отвъд това само според конкретни предписания на закона. Тия предписания, обаче концентрират такива възможности най-вече около конкретните обвинения и така или иначе, за да се спази разделението на властите, въпреки че в много случаи е направо ясно, че голяма част от имуществото на осъдения е добито незаконно, това трябва да се докаже, защото в съда се е спорило по конкретното обвинение и до там не се е стигнало. Ето затуй такъв закон компенсира тоя проблем давайки възможност на обвинението или на специална комисия да се захване с разследването проактивно - дори преди произнасянето на присъда, за да може в кратки срокове при произнасяне на такава да заведе дело или по друг предвиден ред да свърже точка А с точка Б. Онова, което ни се внушава с недомлъвки, обаче е за закон, който прескача законите (абсурд нали) и взема богатството от богатите. Това не е просто популизъм, а би трябвало да стрестне всеки, дори и най-бедния човек. Вместо да се пристискваме как сега БСП е в ролята на "добрия" е най-добре да не мислим какъв театър ни играят и да се пищисваме от актьори, които не харесваме, а да се стреснем от това как нарушават структурата на републиката и принципите на разделение на властите. Смисъла на искането на ЕС да имаме такъв закон е да обслужи техническите забавяния нормално необходими, за да се осигури разделение на съдебната власт от изпълнителната, а не, за да се прескача съда и това трябва да се разбере най-накрая - има принципи, които са измислени преди хилядолетия от един от най-подлите народи съществували някога именно, за да предпази отделните му граждани от преяждането с власт на отделни негови събратя. При нас всичко се извръщава и от система за вкарване на необходимата стъплка в реда на разделение на власти ние биваме убеждавани как това премнахва тая "омразна" система от разделение на властите и дава в ръцете на добрия голям брат (кой е той?) и ножа и сиренето и затуй всичко е Ок и той всички ше ни опраи. Егати ненормалната работа и сума хора гледат на това като на нещо нормално, а то е престъпление срещу всички ни! Няма значение дали БСП са срещу това или самия дявол, искането на ГЕРБ да се прескочи демократичната система означава искане за отмяна на демокрацията и моите и вашите права. Всеки трябва да мине през съда, за да бъде признат за злодей и това, че трябва да има механизъм, който да позволява да се вкара в тоя ред законно разследване за незаконни придобивания на имущество не значи, че това трябва да се прави без съд и присъда. Ако се прави, държавата трябва да поема ангажименти за обезщетение (превишаващо взетото) в случай, че човека не бъде осъден - за да има някакво подобие на справедливост. Сещате ли се пък това каква помпа за смукане на държавата може да бъде? По мое мнение ние не сме узрели за такъв закон. Достатъчна е комисия, която да приготвя материали и да има ограничени, но все пак някакви прави за по-широко разследване преди произнасяне на присъда. Т.е. онази комисия, която си имаме вече. Тя просто трябва да работи, а ако не може представете си как ще работи комисия по този закон - или може би стимула, че може да разфасова, когото си пожелае ще я накара? Разфасова за кого - за народа или за лично облагодетелстване? Не сме узрели за нищо, особено като гледам как дори млади и интелигентни хора не желаят да вдянат прости механизми на реда, по който живеем значи не сме готови за усложнения. Това, обаче все се подминава с обяснение как Европа иска от нас едно или друго, но дали наистина е така? Би било интересно някой журналист да се захване с изследване на ония теми, по които редовно ни се сервират подобни извинения, въпреки бюрократичния си характер Европа не е толкова вулгарна и безразсъдна (поне засега) и ще излязат доста неочаквани факти.