Конституционният съд върна за ново разглеждане част от текстовете в спорния Закон за конфискацията, приет след продължителни няколкодневни заседания на парламента през май и изпреварващо за летния доклад на Европейската комисия.
В текстовете се предвижда незаконното забогатяване да се санкционира с гражданска процедура, без да се чака присъда. Това важи за заподозрените за административна облага със 150 000 лева и повече. Придобита през последните пет години собственост, която надвишава с 250 000 лева декларираните приходи, също попада в обсега на закона и ще бъде замразена още от етапа на наказателното разследване.
Законът за конфискация на незаконно придобитото имущество бе смятан за важна стъпка в борбата с организираната престъпност и корупцията, поради което бяхме похвалени от Брюксел и Вашингтон.
Най-спорната част от закона е т.нар. "гражданска конфискация" - отнемане на имущество в полза на държава, без да има влязла в сила присъда. Това веднага породи съмнения за произвол от страна на властите, а опозицията предвеща злокобна саморазправа с политическите опоненти преди изборите.
Липсват ясни и точни правила за образуване на производството по оспорения закон, става ясно от мотивите на КС, публикувани на страницата му в интернет.
Оспорена е и давността от 15 години, която конституционните съдии твърдят, че е непропорционална на фона абсолютната десетгодишна давност за погасяване на публичните вземания.
КС бе сезиран от 59 депутати, основно от БСП, които настояха за цялостно отхвърляне на закона. Те изтъкват, че конфискацията, разписана по този начин, нарушава неприкосновеността на частната собственост, записана в Конституцията, както и международни договори и споразумения, поддържани от България.
„Конституционният съд намира, че подобен подход за образуване на производство за отнемане на имущество, частна собственост на гражданите, което е защитено от Конституцията основно тяхно право, противоречи на изискванията на правовата държава", пише още в мотивите на съда.
По закона за конфискация на престъпното имущество започна да работи още настоящият вицепрезидент Маргарита Попова, когато бе правосъден министър. Първият опит за приемане на конфискацията в полза на държавата се провали, поради остъствие на самите депутати на ГЕРБ в пленарна зала.
След това наследничката на Попова - Диана Ковачева, предложи нов проект, който бе приет.
