Вярата в съществуването на бог или някакво висше същество, както и в живота след смъртта, продължават да са силни по цялата планета, показва ново социологическо проучване на "Ройтерс" и института "Ипсос".
Проучването е проведено в Аржентина, Белгия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Великобритания, Унгария, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Полша, Русия, Саудитска Арабия, ЮАР, Испания, Швеция и САЩ.
От анкетираните почти 19 хиляди души от 23 държави, над половината (51%) са убедени, че под някаква форма животът продължава в отвъдното и че име божествено същество.
Почти всеки шести (18%) не вярва в бог, а 17% се колебаят.
Едва 28% обаче вярват в креационизма - учението, че Господ е създал живота и човека. 41% приемат теорията за човешката еволюция и 31% не знаят на какво да вярват, посочва "Ройтерс".
Страните с отчетливо висок дял на населението, категорично вярващо в съществуването на бог, са Индонезия, Турция и Бразилия. В съществуването на много богове вярват 24% от индийците, 14% от китайците и 10% от гражданите на Русия.
На другия край на спектъра - тези, които не вярват, че има някакво висше същество - са французите (почти 40%), следвани от шведите, белгийците и британците.
Макар половината от отговорилите в анкетата да смятат, че има нещо след смъртта, почти 25% не вярват да има рай и ад. 7% са убедени, че "в крайна сметка човек се преражда", а 2% приемат съществуването на рай, но не и на ад.
В живот в отвъдното (но не и в концепцията Рай/Ад) най-много вярват мексиканците, следвани от руснаците, бразилците, индийците, канадците и аржентинците.
Вярата в прераждането е най-силна в Унгария. Цели 13% от унгарците са убедени, в това. В Швеция най-малко хора имат идея какво се случва след смъртта. Испанците и южнокорейците оглавяват групата, в която хората отговарят, че след смъртта "човек просто спира да съществува".
Вярата в креационизма е най-силна в ЮАР, следвана от САЩ, Индонезия, Южна Корея и Бразилия.
"На мнозина може да им се струвa, че живеем в светски свят, но проучването показва колко важно за много много хора по света е духовното", казва Боби Дъфи от "Ипсос". "Другото наистина интересно нещо е, че толкова голям дял от останалите не са съвсем сигурни в духовните обяснения за това как сме се появили тук и какво става с нас след смъртта."
"Виждаме силна вяра във висше същество, но от друга страна и много несигурност", коментира още Дъфи относно идеите за задгробен живот.
Nikoj Nqkoj ---------------------------------- Има ли Бог?
Nikoj Nqkoj ------------------------ Смяташ ли, че аз не съзнавам всичките тези съображения?
Половината човечество вярва, че има бог А децата вярват в ДЯДО КОЛЕДА
Nikoj Nqkoj ------------------------------------------------ E, тогава мисля, че можеш да разбереш, защо ги говоря всичките тези неща. Когато говориш нещо е израз на позиция, но идва един момент, ако не звучи нескромно, когато трявба да си зададеш въпроса защо твърдиш нещо.
Nikoj Nqkoj Като например сребролюбци ли са религиозните и вярващите хора - очаквайки отпалта (Рай или 300 девици) за това че "вярват" в бог? ------------------------------------- да, според мен са сребролюбци.
Обаче какво нещо са божествените теми, колко нещо се изписва под тях, и са все едни спорове. Има ли няма ли? Веселба е голям...
Маджести, Дефинирай "вечност"
E=mc^2 Технически, според това уравнение, Бог трябва да може да се види, измери или докаже. Ама уви нещо не става. Ама и аз си бях написал в една друга божествена тема, че не е необходимо съществуването на Бог, за да има вселена. Или казано по друг начин, е саморегулираща се система.
Бойко, Напълно съм съгласен що се отнася до важността на личната позиция в един диспут. Само, че афиширането на лична позиция с конкретни параметри прави ли я такава в истинския смисъл на думата. Защото можеш да кажеш, че си такъв и такъв и въпреки това да се окажеш или непоследователен в нейното застъпване или не по-малък лицемер в нейното отстояване. По-важни са аргументите, които отсрещната страна ползва. По тях може по-лесно да се ориентираш за неговите възгледи, без да е нужно да демонстрира към кое течение, школа или учение принадлежи. Все едно да видиш някой, каращ червена кола и да се налага той да се провиква през прозореца – “ей, аз карам червена кола”, за да го разбереш. Не е нужно да се афишират очеизвадностите! Но, щом смяташ, че това е толкова важно – еволюционист съм, в хегелово-марксисткия смисъл на думата. И именно, защото съм еволюционист, така “закучих” спора на темата Медичи. Пример, който сам даде. Защото от висотата на мащаба, който притежаваме като теоретично познание, натрупан в последните векове, в сферата на политиката, икономиката и социума, за нашите държавници е недопустимо да се държат по начина, по който са се държали Медичите. Но имайки предвид обстоятелствата, в които Медичите са практикували през Късното средновековие, то действиета им и практиката им е разбираема. А обстоятелствата са много важни при изясняване на всяко едно действие. И в съдебната зала, съдът не третира по еднакъв начин убиецът, който хладнокръвно и умишлено е отнел човешки живот и причиняването на смърт при неизбежна отбрана. Резултатът е един и същ – смърт от човешка ръка, но обстоятелствата са различни! И накрая за “безразборна изменчивост” не може да се говори. Има промяна, еволюция, железен закон, няма безрабзборност!
Никой, Аз съм ти отговорил там където трябва преди време – знаеш къде. Сега ще съм умерен в отговора си. Прочел си играта на думи на Сашко и следователно знаеш защо ми харесва. По-важното е друго – дал си мнение по разискваните проблеми, но си ползвал просто учебникарската трактовка за лошите богати, които използват религията като инструмент за подтискане на масите. Мислиш ли, че някой не го знае това, ако е минал поне 5-6 клас и не му се е налагало да го изпитват в часовете по история. Въпросът е какво повече можем да кажем от това. А ако не можем да кажем нищо повече, то няма смисъл да пишем и думичка повече от това – в крайна сметка , нещата са ясни и направо да закриваме форума. Споменаваш, че големите учени, кокетират с религията, за да не се конфронтират излишно с църквата. Но кой учен в Европа или Северна Америка през 20 век се е чувствал несигурен, ако пропагандира атеизма си? Все пак това е времето, в което е живял и самият Айнщайн. Да не говорим, че още през 18 век е имало не малко учени и философи, които открито демонстрират атеистични или поне деистични възгледи. А през 19 век – векът на позитивизма, в най-развитите държави е било до голяма степен и престижно да се окичиш с някое от горните две “звания”. От противоборство никой не се плаши в последните два века – поне в цивилизованите държави. Още повече, че най-сигурният начин да си спечелиш църквата за враг е, не да обявиш неверието си в Бог, а да се покажеш като застъпник на някое неофициозно религиозно учение – защото все пак такива учения влизат в пряка конкуренция с официалната църква. Казвам това, защото Айнщайн е изразявал привързаността си към дъновизма, не към Католическата църква или към някое от големите протестантски вероизповедания, от които евентуално да получи някаква специална защита, благословия или дори облаги. И нещо за начина, по който третираш Рая като някаква отплата в очите на вярващия. Има един роман на Анатол Франс - “Таис”. Та там един много известен монах, прочут със своята способност да напътства и да спасява грешни души, си поставя за цел да извади от порока и една проститутка-танцьорка – Таис (не по-малко популярна и от него в средите на тогавашното александрийско общество). Това е трябвало да бъде венецът на неговата служба пред Бог. И наистина успява – проститутката с негова помощ, с течение на времето се превръща в целомъдрена жена. Няма да спорим – възможно ли е или не. По важен е краят – слиза ангелът и казва – “Ти, Таис отиваш в Рая”, а просълзеният от умиление и очакващ своята награда монах, изпраща в ....Ада. Монахът е извършил поне два гряха – първо гордостта му, породена от вярата, че е всесилен и може всичко, щом дори и най-известната проститутка е вкарал в правата вяра и още по-важно – очакването за награда в Отвъдното. Никой, изводът е, че истинското добро не се афишира публично – добрият човек дори не осъзнава, че е добър (затова и Таис отива в Рая). Истински честният човек не предполага за своята честност. Добър и честен човек е този, който дотолкова е превърнал в модел на поведение своя морал, че отдавна е забравил да го преценява като някаква особеност. Дори, когато другите му кажат – “брей, каква благородна постъпка!”, той да се зачуди и да си каже – “какво пък му е благородното”. Другите са тези, които говорят за добрия и честния.