Половината човечество вярва, че има бог

Ами то и дявола вярва, че има Бог, но какво от това? Колко вярват НА Бога?

newage ------------------------ Едно от малкото смислени неща.

борис, ти не ми обърна никакво внимание, какво точно ти казах, макар че аз го обясних перфектно ясно. И сега правиш точно това - упражняваш се с мен да си изчистваш понятията. Ти през цялото време говориш за работата на съзнанието, за мисълта и приемането на условностите, върху които градим тезите си. Съвсем вярно го казваш. И само една алегория не вкарваш вътре, пак в съзнанието, сякаш някой ти забранява да я пъхнеш заедно с всички останали. Алегорията Бог. Пъхаш я в съзнанието при другите алегории, и започваме изведнъж да говорим ясно и разбираемо. Ако я няма в съзнанието ти, значиш нямаш съзнание. Нали така? И тогава аз ен разговарям с теб, а с никого и само ти си представяш, че аз разговарям с теб, защото си обсебен от нетвое съзнание. Така че е все тая, дали четеш, не четеш, дали се опитваш да пишеш и още по-малко дали си правиш труда да разбираш и СПОРиш (аргументираш), щом има Господ, а ти нямаш свое самостоятелно съзнание. Щях да кажа: Имаш правото да избираш, кое от двете да бъдеш, на не съобразих, че ако приемаш, че има Бог, ти понеже нямаш нищо, затова нямаш и право. Виж колко стройно ти достроявам слабите напъни да градиш логика на алегориите. Но и това е само твоя нереална представа.

Бойко Стефанов ------------------------------------------------------- не, аз си мисля, че разбирам добре за какво говориш, но просто аз не искам да споря за това. моят пост не беше насочен конкретно към тебе, но ти ми отговори и от там стана каша. Аз говоря за равноправната нужда от фундаменти, която във статията не се признава и е написана така като че ли един фундамент е предпоставен спрямо друг и това ме дразни. ти искаш да ти дам фундамент и да спорим за следствия, а на мен в момента никак не ми се занимава с това.

Бойко, няма защо да се извиняваш, че не искаш или не можеш да отговориш на “въпросите” ми. Те всъщност не бяха въпроси в истинския смисъл на думата, а констатации, взети от живота. Предложението ти, да кажа от каква религия съм, за да намериш едва ли не подхода при отговорите си към мен (в което не намирам особен смисъл) няма как да изпълня и с прискърбие трябва да ти заявя, че не принадлежа към такива. Просто като рационален човек се опитвам да гледам на явленията от различен ъгъл и да не съдя прибързано за тях. Ако съм разбрал нещо от живота, то е, че в него има нюанси – нещата не могат да се определят еднозначно. Не е само черно и бяло, както се опитваш да убедиш хората тук. Такъв един подход води до фундаментализъм, който е не по-малко фанатичен от религиозния. Светът е колоритен и различните идеи, които са се зараждали в него “танцуват” в целия спектър на оценяването. Зависи от какъв ъгъл гледаш – времеви, ценностен, мирогледен, идеологически и естествено от гледна точка на прогреса. В този смисъл, примерът ти с Медичите не е съвсем удачен, защото те са пример за това, че не трябва да се подхожда еднозначно. Вярно е, тирани са, но пък това, изключение ли е с оглед на епохата? И по-важното – нали именно Медичите превръщат Флоренция в едно от най-процъфтяващите места в тогавашна Европа, в един икономически рай в сравнение с околния свят и особено важно – дават невероятен тласък на ренесансовата култура. Предполагам знаеш какво представлява Уфици? Говориш за 3500-те бога, които да си имаш, но нали знаеш, че всъщност това са различни имена на едно и също нещо. При това в развитие – еволюционно развитие, към все по-голяма абстракция. В този смисъл науката, в частност математиката, се стреми към същото – откриването на онзи универсален закон, обективен принцип и изначален фундамент, чрез който всеобхватно да се обясни Вселената – от мирозданието и структурата й до етическите теми, от човека до целия смисъл на съществуването. Дали ще го наречеш Бог, Абсолют, обективен закон – няма значение. Случайно ли е, че едни от най-големите учени в най-важната наука – физиката, са вярващи хора в религиозния смисъл: Айнщайн, Нютон? Защо те са прозрели нещо, което ние не искаме? Пак питам, къде е противоречието между наука и религия – защото случаите на такова са по-скоро изключение, докато обратното в историята е правило (а примери за това – бол, може да напълниш с тях целия Световен океан). Да не говорим за другото противоречие – религия-труд, за което дори и изключение не могат да бъдат посочени. Ако има противопоставяне мужду религия и наука, то започва от момента, в който науката бъде извадена от онзи фундамент на търсене на общото и вкарването и единствено в приложното поле на човешките нужди. Науката като създаваща технологии за улесняване на човешкия живот се прикрепва като патерица към бизнеса в последните десетилетия. Типът мислене, науката да се разглежда като средство за задоволяване на потребности и нищо друго, я превръща в помощен елемент на една система, поставила си за цел да произвежда повече и повече блага, които впоследствие да бъдат безотказно изконсумирани. Става приложна сфера, която да улеснява човешкия живот и да намира нови и нови начини за негово улесняване. И естествено, още и още потребяване. Но такъв краен хедонизъм води до залиняване на умовете, а като пряка последица от това и до отдалечаване от фундаментите на науката, от интереса към нея като такава. За какво ни е информирано общество, ако хората не могат да боравят с фактите?

Sevtus, НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ, ПРИКРИТИ ЧОВЕЧЕ ДА ТИ ГАДАЯ СУГЕСТИИТЕ И ДА СЕ ПРАВЯ, ЧЕ НЕ РАЗБИРАМ, КАКВИ УВЪРТАНИЯ МИ ПРАВИШ СПЕЦИАЛНО. ЕТо намалям буквите, че ги бях влючил на главни. Флорентинският икономически, го наричаш ти, от времето на Боджиите и Медичите е един каталясал содомогоморов рай само за едни хора и това са същите те, сатрапите и тираните Борджии и Медичи. Ако смяташ, че от Ренесанса се интересува някой друг, освен тъй наречените колекционери, известни с това, че са сковани освен в главите, но и в гръдния кош, много здраве имаш от арменския поп, поне той е в приблизително същата църква като твоята. Да ми говориш без да държиш метка за света преди адам и ева, казано прави преди човека, че господ е един с много имена, означава да не разбираш същността на Господ. Господ е многото имена, които са обединени в едно, а не е едното, разпределено на няколко хиляди имена. Бог е фетиш, Господ е Тотем. Фетишът е невидимото прозрение на женското плодородие. Господ е видимият стълб на мъжкото оплождане. Жените се наричат божества, феи, духове. Мъжете се наричат Господари, Патриарси, Господ. Затова светът на Господите е толкова отвратително тромав, тежък, неподвижен, буквалистичен, скован, вледенен, деформиран от улягане, вкостенял, калциран, изтърван от движението на живота. И светът на жените Бог е толкова непостоянен, щедър, но и жесток, усмихнато коварен, завоалиран, конюнктурен, притворен, нереален, магически, артистичен, въздушен, несъществуващ, неискащ нищо и потъпкан от тежкото приматно робство на господарската религия - монотеизма. Всяка майка по земята е богиня за своите деца и всеки баща е Господ за своите синове, момичетата не признават господите, само техните синове. Но не си запознат, Sevtus. Скован си, не мърдаш от позициите си. Притесняваш се да не изтървешвеликия дивидент от твоята религиозност. А ти така и нищо не получаваш като дивидент, защото материалното е база, а базата не е дивидент. Но продължавай да говориш по въпросите, които се опитваш да застъпваш и когато стигнем до динозаврите, ще те заклещя като в улича без изход и ще ти изкарам господската и господарска чивия, да няма накъде да мръднеш. И после ще те оставя да се сафирясваш с години, какво ти се е случило и защо така вече светът не е същият. Хайде, че имам да преподавам не вероучение, ами компютърна грамотност за възрастни. До скоро

Бойко Стефанов Но продължавай да говориш по въпросите, които се опитваш да застъпваш и когато стигнем до динозаврите, ще те заклещя като в улича без изход и ще ти изкарам господската и господарска чивия, да няма накъде да мръднеш. ----------------------------------------------------------------------------------- айде кажи си го най-после това за динозаврите

Бойко, Бойко,Бойко, Какви неща си натворил? Каква е тази космологична оргия, на която зорлем се опитваш и свидетел да ни направиш? Откога конкретните въпроси станаха “увъртания” за теб? Откакто осъзна, че нямаш аргументи? За каква прикритост ми говориш? Какво трябва да кажа за себе си, за да получа благоволението ти да кажеш няколко думи на не толкова сложните ми запитвания? Да ти кажа принадлежността си към религия, политическа партия, да посоча дата на раждане и ЕГН, любим цвят и какъв домашен любимец имам? Кое от тези неща има някакво отношение към твоето мнение по конкретната тема? Към религия, секта или каквато и да било общност, търсеща трансцендентално обяснение за света НЕ принадлежа! Но ако имаше минимална проницателност, щеше да се сетиш и сам по няколкото поста, които вече ти написах. Но явно трябва човек да умее да чете преди да почне да пише. Така или иначе на мен вече ми е ясно, че продуктивен разговор с теб не може да се получи. Изказванията ти бликат от стихийно придобита от съмнителни източници информация, която се опитваш да пробуташ тук като ПОзнание. Трудно следиш аргументите на другите и възпроизвеждаш механично езотериката, която някой ти е посадил. Затова е и безпредметно да те питам каквото и да било повече. В крайна сметка ти не можеш да дадеш едкватно предизвикателство. Оттук нататък “спорът” ще се изроди в лични нападки – нещо, което и без това е в стилистиката на твоите постове. Бойко, когато говорих за икономически рай във Флоренция, ти намекнах, че той е такъв спрямо останалите държави в Европа от онова време. Т.е., когато се оценява едно събитие, това се прави не с критериите на епохата , в която живеем, а с тези от времето, в което това събитие е станало възможно. Затова от нашата позиция, системата във Флоренция е тиранична и жестока, но от позиция на тогавашните съвременници, това е било едно от най-уредените общества. В крайна сметка човечеството върви в една възходяща, благодарение на опита, който трупа – познания, етика, морал....това са променливи, които се градират с течение на времето и когато системата “запушва” тяхното развитие, се появяват революционерите, които правят съответния пробив и допринасят за преоформянето на света. Като индивидуалният човешки живот – 30-годишен човек от висотата на своя вече натрупан опит не би трябвало да се самокритикува, заради грешките, които е правил на 15. По същия начин е смешно модерното общество да атакува Медичите, че не се държат като майка Тереза в политически одежди. Това за ренесанса ме изуми. Не знам какво разбираш под колекционери, но изкуството е сфера на човешкото въображение и представлява третият голям стълб в човешката история, наравно с религията и науката. Изкуството е резултат от оформянето на човешките критерии за красиво – стремежът към красивото е производен от желането да се подреди света в хармония, използвайки въображението. Така както математиката е израз на стремежа на човек да подреди света на основата на логиката и използвайки съответните абстракции. А когато говорим за такива мащабни движения като ренесанса, трябва да знаем, че те имат влияние не само върху изкуството, а и върху цялостния живот на обществата – от политиката до всекидневието, от религията и морала до икономическата структура. Ами нали новото антропоцентрично изкуство на ренесанса, третиращо човека като подобие на Бога и идеализиращо го поради тази причина, доведе до нарастване на онова самочувствие в хората, което ги стимулира да поставят въпроса за своите права. И с битката между гвелфи и гибелини започна една дълга политическа борба за справедливост в Европа, продължаваща и до днес. Колкото до тези динозаври – можеш да си спестиш халюцинацията. Друг е въпросът, че ти съвсем не”прикрития” ги държиш в някаква мистериозна тайна до удобния според теб момент, докато в същото време обвиняваш отсрещния, че бил “прикрит”. Но както казах може да си ги запазиш за някоя друга по-въодушевена аудитория.

Sevtus, цитирам те без редакция и с целия контекст, за да няма манипулация: "Затова от нашата позиция, системата във Флоренция е тиранична и жестока, но от позиция на тогавашните съвременници, това е било едно от най-уредените общества. В крайна сметка човечеството върви в една възходяща, благодарение на опита, който трупа – познания, етика, морал....това са променливи, които се градират с течение на времето и когато системата “запушва” тяхното развитие, се появяват революционерите, които правят съответния пробив и допринасят за преоформянето на света. Като индивидуалният човешки живот – 30-годишен човек от висотата на своя вече натрупан опит не би трябвало да се самокритикува, заради грешките, които е правил на 15." Това, което казваш с тези думи е едно оправдаване с усукване, което никой не изисква от теб по никакъв начин в този разговор. Ще ти обясня БУКВАЛНО, буква по буква, за да няма измисляне на други смисли. В този разговор, личната позиция на всеки от нас, твоята, на борис, на жената с убитото и принизено човешко самочувствие, аз, и другите участници, които не държат да спорят непременно, защото виждат безпредметността на този спор. Личната позиция на всеки е единственото съществено нещо, което прави самия спор, дебат, комуникация, разговор. Дори говорещите от името на някой господ или господ говорещ от тяхно име, имат ясно установена или поне установима лична, персонална, индивидуална умствено-чувствена позиция по разглежданата тема. Ето какво представлява твоята позиция: -От мярката на епохата -От точката на мястото -От момента на времето -От гледна точка на онзи морал -С етиката на онова там, не на това тука и аз като изразител на тук и сега Добре, изтрайвам ти изменчивостта и предлагането ти да не разговарям с теб, а с великото нищо, когато чета написани от теб думи и чакам да видя, как ще завършиш поантата на собствената си позиция. Ти обясняваш, без никой да те е щипал, че: ===

===-30-годишният човек, понеже изобщо не желае през живота си да стане дори за единствен миг революционер и собственик на личната си съдба -Заради това не бил длъжен да търси прошка за ""грешките"", които е правил на 15 Чел съм, нали? Нали не съм изтървал нещо? Значи, аха да кажеш: АЗ МИСЛЯ ТОВА, ме засипваш с някакви доводи, които говорят на всички, че ти всъщност си еманацията на чистата нематериалност и духът на морала, който се носи във вселената безразборно като космически вакуум оттам-насам и отсам-натам. Виж сега, въздух без налягане, и уважаема неуважавана космическа еманациьо, аз на два-три пъти се опитах да проведа разговор с ТЕБ, не с починалата ми баба и с господ, когото така и не мога да избера още от пантеона на хилядите господи и божества. Но ти така щедро инатливо, настойчиво юнашки ми заявяваш все по-устойчиво и все по-буквално ясно, че ти не представляваш абсолютно нищо и следователно фактите и данните, които ми изтъкваш не носят така необходимата украска на твоят личен морал от тук и сега. Че на мен не ми остава нищо друго, освен ако случайно те виждам в пространството като рядък цигарен дим изхвърлен от белите дробове с едно тихо хахване, мога само да махна леко с пръсти, за да се разредиш напълно и невъзстановимо в рехавата мъглица пред грешно насочения ми поглед. Веднага ми е ясно, че синята котка на утрепаната човешка същност, смисъл и самочувствие, ще издере собствените си мускулни влакна от ярост, как така един човек може да се изказва за и пред друг човек и хора, без изобщо да го е еня, че господ (да не забравяме правото на избор между няколко хиляди) го наблюдава и непременно ще го накаже за безцеремонността. Но това е моята лична позиция, и досега не съм чел никъде за никой господ, който да изисква от когото и да било да общува със себеподобните си без никаква лична позиция. Затова аз предлагам моята лична позиция ясно и недвусмислено и откровено считам това за действително полезното отношение в един човешки разговор. А честно казано НЕчовешките разговори нито ме интересуват, нито ме касаят по коствен начин. Моите уважения към хората. Към духовете уважение няма, защото те са духовни, а не душевни. И само душевността се нуждае от засвидетелстване на чувства, към които спада и уважението. За духа, грижа нямам. Който има грижа, да се грижи, аз нямам дух, имам разум, подчинявам се на човешки, а не на божии закони и на обществен морал, който също прави закони за да ги спазва всеки и всички.

Nikoj Nqkoj ----------------------------- Ако малко се задълбочиш в разбирането на християнството, ще разбереш, че то учи хората, именно, че всичко зависи от тях самите.. 113.) Учениците Му Го запитаха: Кога Царството ще дойде? Исус отговори: То никога няма да дойде, ако го очаквате....... Това е от евангелието на Тома

Бойко Стефанов ----------------------------------- Съгласен съм с казаното от теб. Само не се сърди, че хората не ти четат постовете задълбочено. Не мога да проумея, защо използваш толкова много думи?

Не мога да се сърдя, след като дори и ти, четеш всяка моя дума задълбочено. Не само не се сърдя, но ще продължавам да пиша точно така, докато дори и ти започнеш да разбираш веднага, още от първите изречения, които казвам, а не след 3 денонощия и 15 страници текст, който повтаря абсолютно още първото казано нещо, по всевъзможини начини, само и само всички недоразбрали да вникнат и да разберат. Не се сърдя, удовлетворен съм.

Nikoj Nqkoj ------------------------------- Моля Човешката душа се осъвършенства чрез правенето на избор. Само тогава проличава каква е тя и колко струва. А има два вида избор - истински основан на необяснима вътрешна потребност и фалшив избор, основан на критерии. Изборът основан на критерии, може да се нарича зравомислие, но той не е същински избор, просто защото въз основа на анализ на критериите, и аз мога да го направя вместо теб, или да ти прорукувам какво ще избереш. Заради това- когато скептик ми каже - ти нямаш никакви доказателства за съществуватето на Бог - мога да му кажа - слава Богу че това е така. Защото иначе вярата щеше да се срине в знание, и изборат нямаше да е никакъв избор. Ако човек има дори и само едно доказателство в съществуването на Бог, то божият път няма да е избор. Той ще е просто някакво следване на някакви заповеди. Доброто е истинсо добро само тогава, когато човек не може да е сигурен, че е пров. Ако е сигурен това си просто сделка.

ако аз ти кажа - направи едно добро на някоя красива мацка дето си я харесал и аз ще ти дам награда. И ти си сигурен, че ще ти дам - тогава колко добро е доброто което си направил? На тоя дето си направил нещо хубаво може и да му е все едно, но може и да се запита - ти доброто ми го направи защото ме обичаш или защото boris от форума ти обеща награда? И това е в най-простия случай - с красивата мацка.