България ще увеличи военния си бюджет

В Брюксел президентът Росен Плевнелиев заяви, че България ще поеме ангажимент през 2015 година да повиши процента на финансиране на армията от 1.33% на 1.5% от БВП.

Това той каза по повод предстоящата среща на върха на НАТО, която ще се проведе в началото на септември в Уелс. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

От всички държави-членки на НАТО се очаква да поемат ангажимент за повишаване за парите на армията. Според президента не е коректно да режем военния бюджет и да очакваме някой друг да дойде да ни пази, когато стане трудно или критично. "България също трябва да допринесе за стабилност и за сигурност чрез своите умения и възможности и да инвестира в тях", смята Плевнелиев.

По повод приключилото късно снощи извънредно заседание на Европейския съвет в Брюксел, президентът съобщи, че европейските лидери са постигнали пълен консенсус относно предложението Доналд Туск да бъде следващият председател на ЕС.

Изборът на полския премиер е много сериозна заявка и решителен сигнал, че специално по отношение на Украинската криза и Русия, Европейският съюз ще има много ясна и принципна политика, смята Плевнелиев.

"Източна Европа пое инициативата и вкара свежа кръв в нашия ЕС" - каза той.

Относно номинацията на Федерика Могерини за поста Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност сред европейските лидери също е имало широко съгласие, коментира президентът.

Според него, по време на извънредното заседание на ЕС, страната ни е получила множество поздравления от различни лидери за силната кандидатура на българския еврокомисар Кристалина Георгиева, която беше сред тримата претенденти за министър на външните работи на ЕС.

"Мога да заявя категорично, че начинът, по който водихме кампанията, и кандидатурата, която избрахме, ще доведат до висок резултат за България. Добре е да се прицелиш високо, добре е да имаш амбиции и резултатите не закъсняват", смята Плевнелиев.

Той добави, че в самото начало на дебатите за високите постове в ЕК и при началната подготовка относно състава на комисията е трябвало по-решително да се работи в защита на българската кандидатура.

"Кристалина Георгиева е човек с безукорна и безупречна репутация, а това помага на страната ни да защити много сериозен и висок пост в следващата Европейска комисия", каза президентът.

Той нарече европейския комисар "изключителен европеец и лидер със световна репутация", който ще има успех и занапред.

Плевнелиев посочи, че в последните няколко дни е водил интензивни разговори, включително и с германския канцлер Ангела Меркел, с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други, за да се създадат възможности българската кандидатура да получи дипломатическа и институционална подкрепа.

"Мога категорично да заявя, че България ще има силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в Европейската комисия" - подчерта президентът относно представителството на страната ни в следващия състав на ЕК, с което направи намек, че висок иконимически пост може да бъде зает от Кристалина Герогиева.

До 7 септември ще се водят последните консултации и преговори с всяка една страна-членка относно състава на Европейската комисия, след което той ще бъде обявен.

Основната цел е да се сформира силна и добре представена комисия, която към 1 ноември трябва да влезе с "летящ старт и да може ефективно да решава проблемите" - според държавния глава.

Плевнелиев коментира и другата сериозна водеща тема, която обсъждаха през изминалата вечер европейските лидери на извънредното заседание на Европейския съвет, а именно за налагането на допълнителни санкции на Руската федерация.

"Надяваме се да не се стигне до нов етап на санкции. Очакваме Русия да работи за доверие и за деескалация на напрежението и тогава нови санкции няма да има. Но ако ситуацията продължава да се влошава, европейските лидери единодушно застават зад тезата, че ще продължим напред с ясните сигнали към Руската федерация, че повече това, което се прави, е недопустимо", коментира президентът.

Според държавния глава, лидерите на ЕС не желаят да прибягват до крайни действия за Украйна. "Няма да се изпраща оръжие, няма да се изпращат войски, но Европейският съюз, взимайки своите уроци от Втората световна война, е длъжен да покаже характер и да защити своите ценности", коментира той.

Президентът съобщи още, че страните-членки на ЕС ще координират през идната седмица внимателно действията си по отношение на самата конкретика относно нови санкции и до понеделник ще се излезе с предложения. След като те бъдат внимателно обсъдени, държавният глава не изключи възможността действията да влязат в сила в рамките на 10 дни.

За първи път по време на извънредното заседание на Европейския съвет вчера европейските лидери са провели и дебат относно терористичната организация "Ислямска държава". Президентът посочи, че тази оргазнизация ще бъде разглеждана като основен източник на нестабилност и сериозна заплаха за мира в региона и в Европа.

Европейските лидери са обсъдили и последните икономически данни, които показват, че за Европа предстои нелек икономически период и през следващите месеци се очакват важни решения по отношение на икономическия растеж, безработицата, както и кризите в различни райони в света, съобщи президентът.

В отговор на въпрос държавният глава посочи, че на 31 август изтича срокът, в който трябва да се предостави на ЕК плана за преструктуриране по отношение на разрешението за предоставянето на държавна помощ за български банки.
През изминалата седмица в България е проведена среща по тази тема с представители на ЕК.

"ЕК получи всички данни, отнесе се много позитивно към предложения план за преструктуриране и за предоставяне на държавна помощ. Очакваме много бързо той да бъде одобрен" - надява се президентът.