Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) няма намерение да откликне на поканата на ръководството на БСП и да се яви на утрешния пленум, предаде Дарик.
Случаят е приключен, забравете, имаше един филм, коментира Първанов.
Румен Петков също се присъедини към позицията на президента, като заяви, че не вижда какво има да прави на "Позитано" 20 утре.
Поканата за помирение - и оттам обща листа на социалистите за евровота - беше отправена вчера от лидера на БСП Сергей Станишев. Подкрепиха го и други социалисти, сред които и депутатът Георги Кадиев, който заяви, че ако БСП се разедини, двете по-малки части, които ще се получат, никога няма да са колкото "голямото цяло".
Отказът на Първанов показва, че ръкавицата е хвърлена и АБВ със сигурност ще регистрира своя листа за евровота, който се очаква да е на 25 май. В този случай пленумът ще трябва да реши и какви наказания да приложи на разколниците. По рано тази седмица някои видни социалисти вече обясниха, че съгласно устава на партията Първанов и хората му на практика са се "самоизключили" от БСП.
Според Първанов отговорът на социалистите може да бъде силен, като водят дебат по реалните проблеми на хората, а не се "джафкат" помежду си.
По повод идеята на президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдум заедно с евровота Първанов коментира, че има логика в заложените въпроси (за мажоритарни депутати, задължително и електронно гласуване).
По думите му обаче с това предложение държавният глава прави услуга на мнозинството, защото отвлича вниманието от наболели за обществото проблеми.
Първанов препоръча на мнозинството да води конструктивен диалог с Плевнелиев за мажоритарния елемент в избирателната система.
Че БСП трябва да се разцепи, е повече от очевидно. Не може цялата лява част на политическия спектър десетилетия наред да бъде монополизирана от една-единствена партия – която на всичко отгоре въобще не е лява, с изключение на реториката. Крайно притеснителен обаче е фактът, че с това се захваща именно Първанов. Имайки предвид политическите му характеристики и уменията му в областта на политинженеринга, кой знае какъв Франкенщайн ще се получи накрая. Ако Първанов само задейства центробежните сили в левицата и остане като един от появилите се в резултат на това партийни субекти, може да се стигне до някаква нормализация на политическото пространство у нас. Ако обаче той поеме контрола върху преформатирането на лявото, може да стане и по-зле, отколкото е в момента.