Властта с поредни констатации за "имиграционния натиск"

Имиграционният натиск към България се увеличава, констатира властта на извънредно заседание, посветено на бежанската криза, а в Казанлък и Ковачевци местните са се наострили срещу настаняването на бежанци в района.

Както стана ясно, ЕС изпраща хуманитарна помощ на България. От Словакия, по линия на Механизма за гражданска защита на ЕС и във връзка със засиления миграционен поток на българско-турската граница от сирийци, пристигнаха походни легла, завивки, прибори, памперси и др. помощи за около 250 души. Те са предоставени на Националния оперативен щаб, който ще ги разпредели по местата, където са настанени бежанци. След Словакия, дарение за бежанците изпраща и Унгария, обещана е помощ и от Австрия.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев съобщи днес, че най-песимистичните прогнози за бежанската вълна от Сирия се сбъдват. Има увеличение на имиграционния натиск към България, която е поискала от ЕС финансова помощ в размер на 6 милиона евро. До края на седмицата ще стане ясно каква част от тази сума ще ни бъде отпусната.

Към 16 октомври бежанците у нас са 6445 души, от тях 4444 са сирийци. Капацитетът на местата за настаняване отдавна е надхвърлен.

Йовчев очерта проблемите, които могат да възникнат в няколко направления - възникване на хуманитарна криза; рисковете, идващи от хора, свързани с терористични организации; здравни и социални рискове, включително - напрежение с местното население, нетърпимост и ксенофобия.

Вътрешният министър подчерта, че е възможно да има и натиск върху социалната система в страната. "Няма държава, която да е спечелила от това, че на нейната територия има бежанци, както и няма държава, която да е успяла да ги спре", коментира още Цветлин Йовчев.

Йовчев подчерта, че България поддържа двустранен диалог с Турция и Гърция. За разлика от България, в двете съседни страни бежанците са настанени в палатки край границата.

"От Турция имаме уверението, че ще се създаде тристранен център между Турция, Гърция и България на ГКПП-Капитан Андреево, както и ще се подобрят постоянните патрули по отношение на бежанците, отбеляза вицепремиерът.

По думите му системата за наблюдение и охрана на българската граница е една от най-съвременните в Европа и затова почти всички хора, които преминават нелегално, се залавят.

Иван Костов: Първо, това не са бежанци

В интервю по bTV през уикенда бившият лидер на ДСБ Иван Костов заяви, че хората, които са влезли нелегално у нас, пресичайки границата, не са бежанци, въпреки че медиите ги наричат така.

"Според Женевската конвенция от 1951 г., според нашите закони, според директивите на Европейския съюз бежанец се става, като се придобива статут на бежанец. Не всеки човек може да стане бежанец. И има ред условия. От тази гледна точка хората, които са влезли в България, и то нелегално, пресичайки границата незаконно, са незаконно пребиваващи имигранти с идеята да имигрират в България или в някоя друга страна. И те могат да получат, част от тях, статут на бежанци, но това става едва впоследствие, защото по-нататък страната ще определи каква форма на закрила ще предостави...", обясни още бившият премиер.

Костов беше категоричен: "Няколко правителства не изпълняват това, което е записано в закона... В чл. 80 в Закона за убежището и бежанците е разписано как действа българското правителство. Защото, ако то оказва временна закрила на тези хора (голяма част от икономическите нелегални емигранти от Северна Африка не може да претендират да бъдат бежанци), там има ред усложнения. Примерно, те идват от трета сигурна страна, каквато е Турция...

По-големият проблем е защо България не изпълнява една спогодба, която има с Република Турция за граничните инциденти от 1967 г. Вижте какво става с околните страни. Всички страни ни връщат тези хора, когато те се опитат да пресекат техните граници. Защо България е отворила границите и не санкционира граничните инциденти веднага и не прави комисията, и съответно не реагира, искайки обяснение от турската страна? Не е ясно защо не изпълняваме тази спогодба...

Най-сериозното е това, което трябва да направи Народното събрание. То в някакъв смисъл е блокирало цялата процедура и не дава възможност на Министерския съвет и на Държавната агенция за бежанците да действат в тази специална ситуация, в която хора незаконно пресичат границата и идват от трета страна в България.

Защото е казано, че тогава България може да не разглежда техните молби за получаване на статут на бежанец или друга форма на закрила, защото се счита, че Турция е сигурна страна и тя би трябвало да им окаже убежище. От тази гледна точка Народното събрание е длъжник веднага да дефинира тази част, има един сериозен пропуск, който има българският закон, и трябва това нещо да бъде затворено.

Държавната агенция не може да дава статут на бежанци. Министерският съвет не знае дали да ги третира като хора, търсещи временна закрила. И заради това не е привел в действие всички изисквания на чл. 80 от закона, който изисква да се предупреди ЕС, да се определи срок, да се представи план за действие, да се каже какъв капацитет има България и ред такива неща..."

Президентът също критикува правителството

Президентът Росен Плевнелиев критикува правителството, че не изпълнява плана за управление на кризи при бежанска вълна. След като имаме планове за управление на кризи, например Стратегия за справяне с бежанска криза, с какъвто България отдавна разполага, защо бежанците пред очите на цялата нация спят на пода, без вода и ток в продължение на седмици, попита държавният глава на конференция за националната сигурност, организирана от БАН и Софийския форум за сигурност. Имаме план, ако трябва изпълнителната власт да го адаптира и оттам нататък да се изпълнява, каза още държавният глава.

На форума бяха поканени и предшествениците на Плевнелиев, но Георги Първанов отказал участие. Президентът Петър Стоянов (1997 - 2002 г.) акцентира на нуждата от осъзнат и устойчив във времето консенсус по въпросите на националната сигурност. Според президента Желю Желев (1990 - 1997 г.) няма как да се говори за националната сигурност, ако не може да се гарантира собствеността на битово ниво, като даде пример с опазването на лозята преди гроздобер.

В изказването си Плевнелиев говори за нуждата от пакт за сигурността. Той наблегна и на необходимостта да се спазват съществуващите правителствени документи в тази сфера.

Атентатът на летище Сарафово е един от случаите, от които трябва да се направят най-съществените изводи в сферата на сигурността, според президента. "Извлякохме ли своите поуки? Предприехме ли необходимите мерки? Готови ли сме днес, ако те решат да повторят удара?", запита той.

Като сериозни заплахи пред националната ни сигурност Плевнелиев очерта трансграничната престъпност трафика на наркотици и хора, прането на пари. Трябва да се стремим към енергийната независимост чрез диверсифициране на източници, призова президентът. Той напомни, че в стратегията за национална сигурност, приета в началото на 2011 г., е посочено, че корупцията остава един от основните проблеми в българското общество.

Убеден съм, че най-краткият и ефективен път за борба с корупцията е създаване на електронно управление и услуги за гражданите, правила за управление на държавните пари и прозрачност, добави той.

Демографската криза е на път да се превърна в най-важния проблем за националната сигурност, смята Плевнелиев. Според него урбанизацията и застаряването на населението също са рискове за сигурността.

Новините

Най-четените