С експлозии и стрелба започнаха днес парламентарните избори в Ирак. Иракчаните избират ново управление в годината, в която американските войски се подготвят да напуснат страната.
Над 6200 кандидати от 82 политически партии и обединения се борят за места в 325-членния парламент на Ирак, предаде агенция „Блумбърг". Това са вторите парламентарни избори откакто беше свален иракският лидер Саддам Хюсейн през 2003 г. Премиерът Нури ал-Малики се бори за втори мандат, но си дава сметка, че едва ли ще получи достатъчно подкрепа, за да управлява самостоятелно. Ал-Малики се надява да бъде сложен край на размириците и престрелките в раздираната от борби между религиозните фракции страна.
Ден преди вота местният клон на "Ал Кайда" заплаши със смърт всеки, които отиде до урните. В съобщение, публикувано на сайта му, се казва, че "Ал Кайда" въвежда собствен полицейски час от 6 до 18 часа в цял Ирак, особено в населените със сунити райони. Сунитското малцинство бойкотира изборите през 2005 г.
По същия начин - със смъртни заплахи, стрелба и насилие, радикалните ислямисти в Афганистан сплашваха цивилното население на първите парламентарни избори там през миналия август.
Днешният вот в Ирак започна с поредни прояви на насилие, след като трима души бяха ранени при взривове в град Байджи на 180 км северно от Багдад. Няколко взрива оттекнаха и в иракската столица, включително в силно охраняваната Зелена зона. Според агенция Ройтерс убити са 12 и други осем души са ранени. Премиерът призова иракчаните да се не поддават на насилието, което има за цел да ги сплаши, и да гласуват.
Според анализатори резултатите от днешния вот може да вкарат Ирак в политическа нестабилност. След изборите през декември 2005 г. на Нури ал-Малики му трябваха шест месеца, за да сформира коалиционно правителство. Оттогава неговият шиитски мюсюлмански съюз Върховенство на закона на практика е във властта. Сега премиерът се сблъсква с конкуренцията на други шиитски партии, подкрепяни от Иран, кюрдите от северната част на Ирак и парии, които се обръщат към секуларистите в Ирак и към силно религиозните мюсюлмани-сунити.
Ако след изборите не се сформира бързо коалиционно управление, ответната реакция ще се прояви като голямо насили и тогава може да се наложи САЩ да преразгледа плановете си за оттегляне, казва Ахмед Али, анализатор във Вашингтонския институт за политика за Близия Изток.
Според графика, обявен от американския президент Барак Обама миналата година, половината от 96 000 войски на САЩ в Ирак ще си тръгнат в края на август, а останалите - през 2011 г. Графикът няма да се променя, потвърди на 4 март прессекретарят на Белия дом Робърт Гибс.
В интервю Ал-Малики също обяви, че в края на 2011 г. не трябва да има нито един американски войник в Ирак и армията на страната ще е в състояние да поеме отговорността за сигурността в свои ръце. Той подчерта, че неговият съюз Върховенство на закона се нуждае от коалиционни партньрои, за да управлява Ирак - страната с третите по големина резерви от нефт в света.
Изключителното силната политическа раздробеност в Ирак може да принуди партиите да постъпят по същия начин, като през 2005 г. - да се спрат на най-слабия компромисен кандидат, за да попречат да има силен премиер, смята Жуст Хилтерман, анализатор от базираната в Брюкселt Група по международни кризи (International Crisis Group).
След като гласува в своята в секция в Багдад, Нури ал-Малики призова за активност. "Всеки глас ще има ефект. Ние искаме мир, искаме стабилност, искаме да възстанови Ирак".50 000 представители на армията и полицията пазят секциите и осигуряват изборите.
Изборите, започнали в 7 часа тази сутрин, приключиха в 17 часа следобяд, като първоначалните резултати се очакват утре, а крайните - в края на март. Два часа след края на изборния ден първоначалните данни показват, че избирателната активност е била над 65%. Най-активни са били гласоподавателите в сунитската провинция Анбар - 70%, която дълго време беше център на иракската съпротива и бойкотира предишните избори през 2005 г. Най-слаба е била в шиитската провинция Кербала, южно от Багдад.
Това са най-мащабните избори в историята на Ирак - с 18.9 милиона гласоподаватели в избирателните списъци и 64 000 избирателни секции, според данни на ООН. Вотът се следи от 600 чуждестранни и около 300 000 местни наблюдатели.
Иракският президент Джелал Талабани, който е кюрд, ги нарече „решаващи". След като гласува, той заяви, че очаква да запази поста си.
Иракските кюрди, които имат полу-автономия в северните части, подкрепиха Ал-Малики на предишните избори въпреки непреодолените вражди за разпределението на приходите от петрол и вътрешните граници. Едни от най-перспективните находища на петрол в Ирак са именно в кюрдските райони. Двете най-големи кюрдски партии - Кюрдската демократична партия и Патриотичният съюз на Кюрдистан създадоха предизборна коалиция, която прерасна в нова партия, наречена „Промяна".
