Китай надмина САЩ по размер на стокообмена, съобщават световните агенции. Британският в. „Дейли Телеграф" коментира, че с това е ознаменуван краят на американската доминация над търговията по света.
По данни на търговското министерство във Вашингтон, американските внос и износ през 2012 г. са възлизали на 3.82 трилиона долара, докато митническата администрация в Китай вече обяви стокообмен в размер на 3.87 трилиона долара.
Данните показват и други добри новини за Пекин - страната е отбелязала търговски излишък в размер на 231.1 млрд. долара, докато САЩ през 2012 г. регистрират дефицит от 727.9 млрд. долара.
Настоящата година може да се окаже още по-добра за азиатската държава, като през миналия месец износът е скочил с 25% на годишна база, а вносът - с 29%. И двата резултата са по-добри от прогнозите, но трябва да се има предвид и влиянието на празниците. През 2012 г. лунната Нова година настъпи през януари, като така работните дни бяха по-малко.
Така или иначе, активността на китайската икономика е впечатляваща - продажбите на пътнически автомобили през първия месец от 2013 г. са безпрецедентни. Става дума за 46% увеличение на годишна база до 2.03 млн. нови коли. Производството на автомобили също е скочило - с 51.17% до 1.96 млн.
Американската икономика е два пъти по-голяма от китайската, според данни на Световната банка от 2011 г. БВП на САЩ през по-миналата година е възлязъл на 15 трилиона долара, а този на Китай - на 7.3 трилиона. Делът на търговията от БВП е много по-голям при Китай, отколкото при САЩ.
„Впечатляващо е, че икономика, която е много по-малка от американската, има по-голям стокообмен", коментира Никълъс Ларди от Института за международна икономика „Питърсън" във Вашингтон. Според него, успехът на Китай не се дължи само на силно обезценения юан и последващия от него бум на експорта. Ларди посочва, че вносът в Китай расте с по-бързи темпове от износа от 2007 г. насам.
Данните намаляват страховете, че икономиката на Китай може да се срине. Въпреки това, все още някои икономисти предупреждават, че е възможно „твърдо приземяване" на азиатската страна, ако растежът падне под 6%.
