Москва ще приеме разполагането на системата за противоракетна отбрана в Европа, но при определени условия, съобщи руският в. "Комерсант". Очаква се това да стане в сряда в Брюксел, на заседание на Съвета НАТО-Русия.
На него руската страна ще обяви, че приема плановете за противоракетен щит в Европа, но при условие броят на ракетите в системата да не е голям, те да летят бавно, а батареите и радарите да не се намират на места, от които биха могли да достигнат руски балистични ракети.
България е едно от тези места, посочват руските експерти. Освен това и Турция, Румъния и Полша.
Това е събрано в проект на Москва за договор със САЩ и НАТО, че той няма да е насочен срещу Русия.
Вашингтон и алиансът вече заявиха, че не приемат подобно обвързване, защото подобни договори са от времето на Студената война, докато днес има достатъчно развит механизъм за партньорство, в рамките на който да се разрешават всички спорни въпроси.
САЩ напуснаха преди десетина години международния договор за противоракетна защита от 1972 г. и президентът Барак Обама едва ли ще рискува да навлиза в тази материя преди президентските избори през есента на 2012 г.
Миналата седмица заседанието на Съвета НАТО-Русия на ниво министри е подготвяно от руска делегация начело със зам.-министъра на отбраната Анатолий Антонов. Пред "Комерсант" той обяснява, че е настоявал в договора да бъдат съгласувани подробностите на бъдещия щит в Европа. В противен случай Русия не виждала смисъл да си партнира с НАТО по този въпрос.
"За какво всъщност е нужна тази система? Казват ни, че има заплаха от разпространяване на ракети. Какви? Със среден и малък обсег. Добре, за такъв клас ракети са нужни определени възможности, т.е. скоростта на ракетата-прехващач не трябва да е толкова висока, че да може да свали междуконтинентална балистична ракета, която се движи по-бързо.
Значи скоростта на прехващачите трябва да бъде ограничена до, например, 3.5 метра в секунда. Съответно разполагането им трябва да бъде на определени места - на пътя на траекториите на ракети с малък и среден обсег", казва Антонов.
Зам.-министърът не уточнява кои в държави Москва смята, че би могло да се разположат ракети, но военни експерти изброяват, къде не искат да ги виждат, допълва "Комерсант". "Определено това са Полша, Румъния, Турция и България", казва Константин Макиенко от Центъра за анализ на стратегии и технологии.
"Категорично в Полша не бива да ги има. Сега като че ли темата за противоракетна батарея в тази страна не е актуална, но тя може да изскочи всеки момент." (Румъния вече подписа договор със САЩ за ракетна батарея от щита, която ще се изгради край Девеселу в южната част на страната - бел. ред.)
"Когато под предлог, че имало заплаха от Близкия изток, създават противоракетен щит с до 1000 ракети-прехващачи, вече е ясно срещу кого е насочено това", коментира постоянният представител на Русия в централата на НАТО Дмитрий Рогозин, който е и специален президентски пратеник по въпросите на щита. "Питаме американците: колко ракети ви трябват, за да спите спокойно? Сто? Да запишем тогава 100. Двеста? Триста? ОК. Дайте и това да запишем. В отговор чуваме само тишина."
Антонов обаче посочва, че между двете страни няма напрежение и се водят разговори. "Ситуацията много се промени. Ако по-рано по въпроса за щита казвахме "Не, не и не", сега казваме "Да, но при определени условия". Западните партньори трябва да отчитат руските притеснения, че системата ще е насочена срещу нас, и не само да ги отчитат, но и да ги разсеят. Само в този случай сме готови за взаимодействие."
