Задава се нова драма с Македония, и пак по филмова тема. Този път не става дума за футбол по време на Втората световна война (спорната лента „Трето полувреме"), а за любимия и на българи, и на македонци цар Самуил.
На 10 януари т.г. Македонският филмов фонд обяви филмите, спечелили държавно финансиране. Максимално покритие на разходите от Скопие - 30 млн. динара или половин милион евро, получават три игрални филма. Единият от тях разказва за цар Самуил.
Проектът е на македонския режисьор Антонио Митрически и пресъздава последните часове на „македонския цар", издигнал наречената на негово име крепост край Охрид. Филмът се финансира от нашата съседка като "продукция от национален интерес за 2014 г.".
В България владетелят също е сложен в графата "национален интерес за 2014 г." - още миналата година беше обявен инициативен комитет, председателстван от премиера Пламен Орешарски.
Целта е да се подготвят чествания за 1000 години от смъртта на Самуил Български, както е наречен в прессъобщението на Министерски съвет по повода. Общо 590 000 лева за 18 мероприятия, както пресметна шефът на НИМ Божидар Димитров.
Гърция дори ни дава кости на цар Самуил, които ние ще погребем в църквата "Света София". А у нас ще има изложба в НИМ, посветена на владетеля, юбилейна изложба за Охридската архиепископия, международна научна конференция, плакати във всички училища, книжка "Защо се гордея да бъда българин" и куп други активности.
Междувременно режисьорът Антонио Митрически обяснява, че филмът ще бъде „един вид интимна изповед на Самуил пред неговия слуга Радой", докато продължава търсенето на копродуцент в Берлин.
Той твърди, че царят казал на слугата си: „Съществуваха три големи царства до нашата поява. Ромейското, германското и българското. Българското вече го разрушихме. Останаха две. Сега нито едните, нито другите имат интерес отново да се появи трето, този път македонско. Но аз ти обещавам, че ще го има!".
Режисьорът допълва, че филмът ще разкаже и как от Македония започва богомилското движение, което в българските учебници по история също се категоризира като "българско дело".
И започнаха кавгите
Дни преди филмът за Самуил да спечели държавно финансиране, македонските медии коментираха българската инициатива. Тамошната ТВ Орбис излиза със заглавие "Гърция и България се съюзиха - мощите на Самуил в София". Македонският историк Тодор Чепреганов се запъва, че са ясни корените на цар Самуил, чиято личност България използвала за собствени цели.
"Нищо ново на Балканите. Повторно балканските държави употребяват историята за междудържавни сметки. Това е още един съвместен натиск на България и Гърция върху Македония. Това е епизод от тази игра, която да се покаже, че цар Самуил е бил българин", настоява той пред телевизия „24 вести" и цитиран от агенция Фокус.
„Българите казват, че Самуил бил български цар. Ама самите имена на членовете на неговото семейство - Арон, Давид, Мойсей, не се асоциират с български имена", изтъква Чепреганов.
Българският евродепутат Андрей Ковачев също се намесва в спора: „Според излязлата информация за пореден път в Македония ще бъде направен опит за груба историческа манипулация, целяща да внуши, че цар Самуил е "македонски" цар.... Това е в остро противоречие с цялото досегашно човешко историческо познание, събрано в трудовете на пътешественици и учени, и доказано чрез оригинални исторически ръкописи и артефакти".
Ковачев твърди, че не може да става въпрос за добросъседски отношения, докато управляващите в Скопие продължават чрез „груби исторически манипулации изкуствено да задълбочават пропастта между гражданите на Република Македония и техните съседи".
"В случая със Самуил съвестта ни е кристално чиста. На наша страна е целият световен научен елит. Предполагам, че Скопие за пореден път се забърква в каша, която ще го отдалечи още повече от Европейския съюз", каза проф. Божидар Димитров, който в съдите ни наричат "антимакедонски български историк".
И докато се води този спор през медиите, съвсем се загуби идеята да честваме годишнината заедно.
