Новата 7-годишна финансова рамка на Европейския съюз (2014 - 2020 г.) се превърна в истинска ябълка на раздора, поради предложенията за намаляване на разходите, включително и на земеделските субсидии, чийто най-голям защитник е Франция.
До момента Австрия, Великобритания, Дания, Румъния, Швеция, Италия и Латвия заплашиха да провалят бюджетната рамка с вето, тъй като не отговоря на националните им интереси.
По-малките страни - членки, сред които и България, настояват да не се намаляват парите за кохезионна политика (сближаване), откъдето основно се финансират инфраструктурни проекти в по-изостанали и бедни региони на ЕС.
По оценка на премиера Бойко Борисов, ако средствата в Кохезионния фонд се запазят и през следващия програмен период, страната ни ще може да се възползва от възможността да получи още около 500 млн. евро до 2020 г.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд провеждат предварителна среща, в търсене на изход от заплетената ситуация. По-късно предстои лидерите на 27-те страни от съюза да се съберат в Брюксел, като срещите им ще продължат и утре.
Дълбоки противоречия, непримирими позиции и заплахи предшестват важната сбирка, която трябва да определи многогодишния бюджет на съюза за следващите седем години (2014 - 2020), неговата структура и обхват.
Първият червен сигнал дойде от Лондон, който настоява ЕС да намали харчовете си, както направиха всички големи страни - членки. Позицията на премиера Дейвид Камерън е, че бюджетът на ЕС не трябва да бъде увеличаван, което се нрави и на Берлин.
Първоначално ЕК предложи бюджет от 1.033 трилион евро за периода 2014 - 2020. По-късно президентът на ЕС Херман Ван Ромпой излезе с леко съкратен вариант от 973 милиарда евро.
Латвия не е съгласна със заложеното предложение фермерите й да получават само 53% от средната европейска субсидия. В момента земеделските помощи за прибалтийската страна са едва 35% от средните за ЕС, но Рига иска да вдигне това ниво до 80%.
В Латвия са най-ниските плащания за единица площ, като същото важи и за Литва и Естония.
Именно намалените субсидии за земеделие са най-спорната част от новата финансова рамка. Австрия също не ги подкрепя.
Премиерът на Полша Доналд Туск не изключва налагане на вето от една или повече страни - членки. Страната му е най-големият нетен получател на средства от европейските фондове.
