За безпрецедентна спасителна операция за единната европейска валута се споразумяха ЕС и МВФ. 720 млрд. евро - почти колкото спасителния пакет за американската икономика на президента Обама, са предназначени за помощи на 16-те страни от еврозоната при финансова нестабилност. На практика обаче опцията е за отпускане на пакет до 750 млрд. евро. Решението дойде след изтощителна 11-часова среща.
Ние ще защитаваме еврото, каквото и да ни струва това, заяви еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен.
Парите ще се дават под формата на кредитни гаранции и заеми. 5.5 евро до сряда очаква Гърция, където вече започна обратното броене до момента на отпускането на парите.
Механизмът включва 60 милиарда евро заеми от Европейската комисия (ЕК), които ще са във фонд, от който могат да се ползват веднага. Други 440 млрд. евро, отпуснати под формата на заеми и гаранции от държавите, въвели еврото, ще се дават на база двустранни споразумения, които ще се одобряват от националните парламенти на страните-членки на еврозоната.
Приносът на Международния валутен фонд е 220 милиарда евро.
Федералният резерв на САЩ отвори механизма за валутни суапове, за да подкрепи европейската ликвидност, така че общият размер на международната подкрепа достига 1 трлн. долара, предаде Ройтерс. Спасителният план, подкрепен от европейските финансови министри, централни банкери и от МВФ, е най-мащабният за последните 2 години след краха на инвестиционната банка "Леман Брадърс".
Шведският финансов министър Андерс Борг определи споразумението за еврозоната като "вълчи пакт" за противодействие на атаките срещу еврото на валутните пазари, където се наблюдава поведение на "глутница вълци".
В усилията за стабилизиране на европейската валута се включва и Европейската централна банка (EЦБ) с откупуването на дълговете на правителствата от зоната. Изкупуването на държавни облигации на практика е кредитиране.
Бразилия и Русия срещу помощта на МВФ за Гърция
Въпреки несъгласието на Бразилия и Русия, МВФ одобри 30 млрд. евро към пакета за подпомагане на Гърция в периода 2010-2013 г.
Международната финансова институция взе решение за поетапно отпускане на траншове по следната схема: 10 млрд. евро през 2010 г., 11-12 млрд. евро през 2011 г., 7 млрд. евро през 2012 г. и 2,5 млрд. евро през 2013 г.
Колкото по-малка е сумата, толкова по-малка ще бъде и лихвата, което се очаква да се движи около 3,09% - това е с близо половин процентен пункт над обичайната лихва на МВФ. Първите 5,5 млрд. евро се очаква да бъдат отпуснати до сряда.
През август ще бъде направена първата оценка как върви изпълнението на мерките от програмата, която Атина прие, за да ореже публичните разходи и да намалява поетапно дефицита си, който е 4 пъти по-голям от допустимия за еврозоната - и най-голям в ЕС. Последната мисия по одобрения график за наблюдение е през април 2013 г.
Изплащането на траншовете от заема е обвързано с резултатите от прилагане на програмата за икономически мерки, договорена между гръцкото правителство, ЕС и МВФ. По същия начин действа в момента и Румъния, която взе "само" 20 млрд. евро от МВФ. Емисарите на фонда на всеки три месеца правят преглед на изпълнението на мерките, преди да деблокират парите.
Испания и Португалия с планове за мерки до 18 май
Освен Гърция, Португалия и Испания също обещаха да предприемат допълнителни мерки, за да намалят своята задлъжнялост. „Европейският съвет приветства ангажимента на Испания и Португалия за допълнителни мерки за оздравяването на бюджетите им през 2010 и 2011 г.", посочи испанският финансов министър Елена Салгадо след срещата на 27-те министри от ЕС в неделя, 9 май.
Испания и Португалия ще представят подробен план на мерките на следващата среща на финансовите министри, която ще се проведе на 18 май. Тогава финансовите министри на ЕС ще обсъждат и създаването на европейска рейтингова агенция.
Италия и Ирландия са другите страни, които са в центъра на спекулациите, наред с Португалия, Испания и Гърция като източник на финансова нестабилност.
Въпреки нежеланието си, Великобритания, която е извън еврозоната, също беше принудена да вземе участие в спасителния механизъм, който трябва да запази финансовата стабилност на страните от еврозоната и стабилността на еврото.
Финансовият министър в оставка Алистър Дарлинг беше принуден да вземе участие в срещата през уикенда и договарянето на помощта, тъй като решението за спасителния план беше взето при „изключителните обстоятелства", предвидени от Лисабонския договор. При такова условие не е в сила правото на вето на европейските страни.
Така, по предварителни данни британските данъкоплатци са изправени пред необходимостта да платят между 9,6 и 13 милиарда лири.
