Лидерите на страните от Европейския съюз са постигнали значителен напредък в търсенето на компромис за бюджета на общността в периода 2014 г. - 2020 г., съобщи Би Би Си. Макар по-време на продължилите цяла нощ преговори да са били договорени определени рамки, ще мине доста време, преди в Брюксел да достигнат до окончателно решение.
Лидерите на 27-те обсъждат 7-годишен бюджет в размер на 908 млрд. евро - с 5 млрд. по-малко от предложения през ноември. Тогавашната среща беше белязана от дълбоки разногласия по отношение на ограничаването на разходите - основно искане на Великобритания. Премиерът Дейвид Камерън е категоричен, че до споразумение няма да се стигне без допълнителни съкращения. Всеки от членовете на съюза има право на вето върху бюджета и това прави преговорите още по-сложни.
Представител на ЕС коментира пред „Ройтерс", че е възможно бюджетът да бъде договорен още в рамките на деня. Работният вариант, около който вероятно ще се обединят 27-те, поставя таван за абсолютните разходи от 960 млрд. евро - с 12 млрд. по-малко от предложението от ноември. Това е максималният обем на средствата, които могат да бъдат разпределени по различни програми. Обикновено реално биват изхарчени по-малко, тъй като работата по някои проекти се бави или бива прекратена.
Евентуален провал на бюджета за следващия програмен период би означавал работа година за година, която е свързана с повече разходи и би затруднила дългосрочните проекти. Тази година ЕС е боравил със 132.8 млрд. евро, което представлява ръст от 2.4% спрямо 2012 г. Ако сегашният проектобюджет бъде разделен на отделни години, за всяка се получават по едва 129.7 млрд. евро - първо свиване в историята на ЕС.
Според запознати, най-тежки удари ще понесат проектите в областите транспорт, енергетика и телекомуникации, а вероятно ще има и свиване на разходите за заплащане на еврочиновниците.
Сблъсък
В Брюксел един срещу друг застават два противоположни възгледа за излизането на Европа от кризата. Предвожданите от Великобритания северноевропейски държави искат още по-сериозно затягане на колана в ЕС, за да отразява направеното от тях в националните им бюджети. Същевременно, държавите от Южна и Източна Европа защитават големите дялове в бюджета на парите за земеделие и подпомагане на най-бедните региони.
Пряк опонент на британския премиер е френският президент-социалист Франсоа Оланд. Той подчерта, че не би приел бюджет, „който пренебрегва земеделието и обръща гръб на растежа". Франция е най-големият бенефициент от Общата земеделска политика на ЕС, която е в размер на една трета от бюджета. В рамките на деня ще стане ясно до какви компромиси ще стигнат двете страни.
