От ноември 2013 г. всеки здравноосигурен българин ще може свободно да избира в коя болница да се лекува в целия ЕС. Тази свобода произтича от директива на Еврокомисията, която задължава да променим законите си в съответствие с нея, съобщават от НЗОК, пише в статия в "24 часа".
Има обаче две уловки: първата е, че пациентът сам трябва да плати за цялото си лечение, а после да чака възстановяване на парите, втората е, че ще му бъдат върнати само до размера, който касата плаща за същата манипулация у нас.
Цените на клиничните пътеки у нас са най-ниските в Европа, затова едва ли ще се намери терапия в чужбина, която да е съпоставима като цена със същата у нас, отбелязва авторът на статията Илияна Ангелова.
За лечение на диабет в болница у нас дават 497 лв., за операция с отстраняване на матката - 1024 лева, за операция на белия дроб без тумор - 1550 лева, за коронарография - до 3800 лв., за лъчелечение - 1890 лева, за лимфом - 665 лв., за левкемия - 850 лева.
Европейската директива е свързана с правото за свободно движение на хората в рамките на общността. Тя предвижда осигурените граждани да имат право свободно да изберат държавата членка, в която да получат необходимите им здравни услуги, да заплатят за тях, след което да получат възстановяване на извършените разходи от здравната институция, в която те са осигурени, поясняват от НЗОК.
На практика обаче ще се случи следното: ако изберете да си направите в Германия лъчелечение, то струва поне 7000 евро. По тарифата на НЗОК струва 900 евро и тя възстановява само тази сума. Останалите 6100 евро остават за сметка на пациента, който пътува в чуждата страна. Друга пречка пред ходенето на лекар в чужбина е, че разходите за пътуването и настаняването са за сметка на пациента.
Има и здравни услуги, които не се възстановяват на пациента по новата директива - използването на домашен придружител, трансплантациите, обществени програми за ваксиниране. Новата директива не отменя другите две възможности за ползване на медицинска помощ в чужбина, за която НЗОК плаща.
Това са спешните и неотложните случаи и терапии, които не се прилагат у нас. За да ползвате безплатно лекар при някакъв здравословен инцидент, трябва да имате предварително издадена европейска здравна карта или поне удостоверение.
Ако нямате такъв документ, болницата понякога се свързва с НЗОК и прави справка дали сте осигурени. Може обаче да се наложи и да платите на място, а после да си търсите парите от нашата каса.
1495 българи са били обслужени по спешност в други страни от ЕС за 2011 г., най-много са били в Германия. Повечето пациенти са претърпели инсулти или инфаркт. Има и доста травми, например при катастрофи. В някои случаи са изплатени по 7000-8000, дори 11 000 лева. Тази помощ обаче се ограничава само до временното стабилизиране на пациента, за да може той да се прибере у дома и там да продължи лечението си.
Рекордът досега са 244 хил. евро, платени за 6-месечно лечение на 46-годишна жена в Германия. За 62-годишна жена, която е приемана в болница пак там на два пъти, касата е заплатила 154 000 евро.
Друга възможност да се лекувате навън за сметка на касата е, ако за диагнозата у нас няма подходяща терапия. Тогава разходите се покриват напълно. Пациентите най-често са с онкологични или офталмологични заболявания, поясниха от НЗОК.
Други пациенти, за които касата плаща, са тези с бутикови изкуствени стави. Налага им се да постъпват в чуждата болница по 2-3 пъти за поставянето, а понякога и за подмяна, казват от НЗОК. Специална комисия в касата решава дали пациентът може да бъде изпратен в чужбина на лечение. За децата отговорен е фондът към Министерството на здравеопазването.
Подава се молба в НЗОК, като по всеки казус се произнася националният консултант в съответната област. Те дават писмено становище дали предявеното искане е основателно. Прави се преценка на състоянието на пациента и дали необходимото лечение може да се проведе в разумни срокове. В комисията участват още юристи, лекари и икономисти. Заседание се свиква в 5-дневен срок от постъпването на документите.
До 6 ноември 2012 г. са постъпили 117 молби за планово лечение в чужбина, съобщават от НЗОК. 64 от тях са получили разрешение, а на 14 има отказ. Останалите са пренасочени към МЗ по компетентност или са върнати за попълване на документацията.
