"Нейчър": В българската наука няма свежа кръв

Да се прави наука в България и Румъния е трудно - ако могат, повечето обещаващи млади учени емигрират и малко от тях се връщат. Това са заключенията в публикация по темата в  престижното научно списание "Нейчър", цитирани от "Дневник".

Въпреки че от 2007 г. България и Румъния са членове на ЕС, твърде голяма част от научноизследователския пейзаж все така е доминирана от учени от "старата гвардия", които не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на свежа кръв до системата, пише "Нейчър".

Перспективите пред румънските учени обаче се подобряват. Правителството в Румъния отделя повече средства и изглежда е наясно как да се изразходват разумно и как да се преодолее скептицизмът сред емигриралите учени. Румънското правителство има сериозен дългосрочен план за науката.

България обаче е изправена пред мрачно бъдеще - тук правителството има само краткосрочен план, чийто дългосрочни последствия може да се окажат катастрофални, коментира "Нейчър". Финансирането се съкращава, а правителството иззема от БАН контрола над десетки научноизследователски институти, посочва изданието.

Отделянето на приложните научни изследвания от академията не е непременно погрешен ход - това се доказва от статута на британското Кралско дружество и Френската академия - но българското правителство тепърва трябва да покаже, че знае какво да прави с институтите, които толкова държи да поеме, пише "Нейчър".

БАН се нуждае от дълбока реформа, продължава публикацията. Под натиска от предишни правителства да повиши нивото си, академията организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в тоталитарно време. Според "Нейчър" обаче са нужни по-големи промени.

Правителството и учените трябва заедно да изготвят дългосрочен научен план за страната, стратегия за прилагането му и да предвиди гаранции за успеха му. България не може да си позволи да пренебрегне философията на ЕС за бъдеще, основано на икономика на знанието, както е заложено в стратегията на общността за развитие до 2020 г.