Да засадим гора върху жълтите павета

Акция под надслов "Да засадим гора върху жълтите павета, за да оцелее" се проведе днес в градинката до Народното събрание.

Събитието бе организирано от коалицията от неправителствени организации "За да остане природа в България".

Тази артистична акция бе поредният от серията протести на природозащитниците по повод гласуваните на първо четене в Парламента промени в Закона за горите.

В Седмицата на гората депутатите продължиха да добавят нови лобистки поправки, които минаха на второ четене в Комисията по земеделие и скоро ще влязат за окончателно гласуване в пленарна зала.

Освен ски писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и др.

Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия".

Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.

Отново бяха разрешени и сечите на малки частни горски имоти - до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина. Подобни "шахматни" сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Законопроектът запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове. Това дава възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.

Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк "Витоша", най-старият на Балканите.