"Кошмарният сценарий, който си представям, е, че в група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм". Това заявява в интервю за италианското издание "Мулино", цитирано от БТА, професор Клаус Оффе - преподавател по политическа социология в Hertie School of Government в Берлин,
"Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер," предупреждава професорът.
Печелившите ще печелят, губещите ще губят
"Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута.
Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с "излишък по рождение", докато южните страни са неизбежно губещи.
Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки.
Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките.
Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато "нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация.
Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията," отбелязва Клаус Оффе.
Последиците от еврокризата
"Кризата, която избухна през 2008 г., изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете.
За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие.
Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия "на доброволни начала". Изправени сме пред класическо противоречие - онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения.
Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам - допуснахме грешки, търсим коректен начин да платим за тези грешки. Задължение на политическите партии, които по най-жалък начин се провалиха, бе да обяснят това на електората.
Състоянието на партиите се влошава и те прибягват до опортюнистични ходове, за да останат на власт. Липсата на ясна политическа линия, на програма и идеология, на стандарти за определяне на кое е справедливо и коректно кара политическите партии да пренебрегват основното си задължение да възпитават собствения си електорат, като упражняват форма на хегемония и изпълняват ролята на лидери в една стратегическа визия за добре организирано общество," подчертава Оффе.
Провалът на партиите
Според него италианският премиер Марио Монти е прав в диагнозата на проблема, но е затруднен да направи прогноза. "Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение.
Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът - дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение.
Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята.
Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия. Следователно, имаме нужда от европейска власт, от европейско правителство, от подобие на европейска федерация, която е в състояние да изпълнява тези контролни функции. Поради тези политически съображения в Европа се води мощна историческа дискусия в полза на тази "върховна власт".
Засега я постигнахме, но под формата на бедствена операция. Става дума за ЕЦБ (Европейската централна банка), която е най-малко демократичната от деполитизираните или политически недосегаеми институции в цялата организационна структура на ЕС.
Със своя управителен съвет от 23 души, между които управителите на 17 национални банки от еврозоната, ЕЦБ разполага с повече власт да гради Европа, докато имиджът, който се оформя в очите на искрено демократичните европейци е имидж на дълбоко антидемократичен и технократски съюз," заключава Клаус Оффе
ком /2/ Айде още един дето смята, че Еврозоната спира развитието на икономическия тигър България. Ми правилно, Германия ни дърпа назад, дееа и швабите му мързеливи.....виждАл съм ги аз на морето колко струват, нали така
Сигурно ЕС вреди в някои отношения (доколкото нищо на тоя свят не е идеално), но излизане от ЕС на принципа "сами срещу всички, ние и сами си можем" е нещо повече от утопия. България не е Русия, Китай, Иран, Бразилия..... Сега, разбира се, че ако живееш в Русе, пазаруваш в Русе и не мислиш до края на живота си да си подадеш носа извън Русе (изкл. 1 ходене на море годишно) свободното движение на стоки и хора (хора подчертавам!) ти се вижда излишен лукс, ама все пак гледай й по-далеч от носа си......ако ти е възможно. Там други хоризонти се виждат....
За да говорим за протекционизъм, трябва първо да почнем да произвеждаме нещо. Ние даже вече и прословутите чушки и домати не произвеждаме, правим само.....хотели....
Боби Няма дъмпингови цени на чужденците, а има нерентабилно работещи наши производители. Не може да не си го забелязал и в собствената си работа как нещата се работят тромаво, неефективно и слеователно скъпо. Ако наложат някакъв протекционизъм, наште производители няма да вдигнат качеството си, а само ще надуят цените, щото ги няма "дъмпинговите" вносни стоки, които да им напомнят, че има конкуренция. От това ще страдаш ти като потребител в крайна сметка.....а също и като работник....а също и като данъкоплатец....
Струва ми се, че има начини и в рамките на евросъюза държавата да изработи закони, които да защитават малките и средни предприемачи, но на политиците не им дреме. Ще се повторя, обаче: в Гърция няма вериги бензиностанции или супермаркети вътре в населените места (имат изискване да са на определено разстояние извън града); в Лондон най-близкият мол до центъра е на 1 час път с метро, същото и в Париж, Рим, супермаркети в центъра видях само в Рим и то малки. Може и да греша, но ми се струва, че там умеят да ценят и пазят малкия бизнес. В България какво е положението? Даже баба ми пазарува в Била, хипермаркетите са на всяка крачка. До скоро поне в мебелния бранш нямаше външна инвазия. Икеа промени това. Всеки втори софиянец вече "си е пазарувал в Икеа" - супер престиж, разбираш ли... Необходима е и промяна на нагласата на българина спрямо българските стоки, а това може да стане само чрез просвета. Има механизми за въздействие, но няма кой да ги направи реални, защото ще секнат комисионните. Такъв ни е характера да се самоизяждаме.
Леле мале, малко ти е силен коментара, в частта за алчните производители и никаквите протекции Държава, която не иска и не съумява адекватно и премерено да си защитава производството, направо я пиши бегала, тъй като всеки сектор е свързан с друг - земеделието с транспорта, с машиностроенето и производството на хим. продукти, с реклама и т.н. И ако дадеш една голяма майна на едните и ги обречеш на бавна, но неминуема смърт, със сигурност засягаш и другите, и то не в най-благоприятния смисъл. Пък ние все пак нашата територия, с претенция за държава, все още си я обичаме, не виждам защо да я загробваме тотално