С циганско потекло, турски език и българска самокритичност...

В края на миналата учебна година седмокласниците от с. Голямо Ново - Търговищко, се прославиха с най-слабия си успех в страната - 2.00, се казва в репортаж на Милена Бойчева във в. "Труд", озаглавен: "Делиормана - демографски бум и просветен срив". А bTV показа репортаж за випускник оттам, който се похвали, че може да чете и пише.

Според публикацията в "Труд" около кръглата двойка кръжи успехът и на повечето околни села - Руец, Лиляк, Ломци, Кардам, Вапцаров, Дралфа, Светлен, Подгорица. Общата им оценка е между 2 и 3.

Представяме ви извадка от статията:

"Ако проблемът е само при нас - с мед да ни намажат. Той е общ за целия район", твърди Стилиана Димитрова, директор на голямоновското училище от 15 години. Според нея навсякъде полагат усилия да ограмотят децата. Основните затруднения обаче идват от това, че те не владеят български език.

Общуват помежду си и в семейството на турски. Те са билингва, но не завършени - т.е. знаят напълно майчиния си език, а български - елементарно. Те са от т.нар. цигани - милет, мюсюлмани по вероизповедание и туркоезични. "Като дойдат в първи клас - цялата учебна година се посвещава на овладяване на езика", обяснява директорката.

Друг проблем е, че училището няма средства да поддържа занималня, понеже не е средищно. "А детето не е ли целия ден тук, да е откъснато от средата си, усвояването на езика не върви", показва опитът на Димитрова. Затова са започнали и да отпадат ученици - наложило се сливане на класове - шести и осми клас да учат заедно.

"Материалната ни база иначе е хубава, но политиката на държавата е такава, че само средищните училища поддържат ученически столове. А нашето е местно заведение с 125 ученици", продължава директорката. "За да разкрия занималня, ми трябват средства. Към общината за помощ не мога да се обърна. Толкова е бедна, че тя иска от нас - е, сега ми иска едни дървени плоскости.

Трябвали му на кмета за изборите. Даже и нафта преди време ни искаха и като не им дадохме, кметът се обиди. Нафтата е скъпа. Училищата, които се отопляват с дърва, са по-добре. Мръсно е, но им стигат парите. Тук е топло и чистичко, но давам 40 хил. за нафта". Димитрова обяснява, че е трябвало да избира - занималня или учениците да студуват.

Въпреки това в училището успели да разкрият занималня - сборна група - първи и четвърти клас - на своя отговорност. Хранят децата на кетъринг, обядът излиза 1,80 лв. 80 ст. са от тях, един лев от училището. Така са се справяли две години. Сега мечтата на директорката е да открият още една занималня - за втори и четвърти клас.

"Докато средищните училища си получават целеви средства, аз отделям от своя бюджет. Добре, че за втората занималня ще получа по 427 лв. за ученик на целодневно обучение. Плюс 65 лв. за хранене и 23 лв. за извънкласна дейност. По толкова им се полага годишно! Не месечно! Да, смешно звучи!", казва Димитрова.

Далеч от стереотипа "селски даскал" преподавателите полагат неимоверни усилия, за да вдигнат езиковата бариера - препятствие за обучението. Но резултатите са плачевни.

В училището няма българчета, нито турчета. Само две са от смесени бракове. "Имаме и деца природно интелигентни, схватливи, но те са малко", казва директорката. От друга страна цели 15 са на ресурсно обучение. Със забавено умствено развитие. С тях работят 3-ма учители 2 пъти седмично.

Катастрофата с просвещението в Делиормана не е образователна. Тя е демографска. Онова, което изследователите предвиждат за бъдещето на България, тук вече е факт.

(Децата) идват с радост на училище.

Честни са. За тях кражбата е грях. Имаме танцово-театрална трупа "Чамале ромале" (Ромски деца), печелила награди на международни фестивали, ателие за приложни изкуства "Амалипе" (Приятелство), футболен отбор "Черна магия"... И технически се ориентират. Циганин да не се справи с джиесем, и с компютър се оправя даже. Но като са на сцената и някое сбърка нещо, другото му се скарва на турски. И аз, ако изнасям рецитал на английски, ще се скарам на български..."

Няма да е чудно, ако и специалната програма не сработи, в даден момент властите да въведат обучение на турски. Така мъчителната комуникация ще отпадне и току-виж голямоновското училище стане национален отличник. Ала надали.

Местен циганин на мегдана бистри политиката с един от чезнещите българи: "Ние сме стадо - вика. - Затуй най-добре да гласуваме за Таир - козаря. Той поне знае коя коза на кого е, а ние в махалата не се знаем кой на кого е. Кой на ДПС, БСП, ГЕРБ... Затуй гласуваме за парите. Те са ясни."

Такъв е тукашният индивид - с циганско потекло, турски език и българска самокритичност.