Българските избиратели, готови да гласуват за нова партия, през май са намалели повече от два пъти спрямо месец по-рано. Това показват данните на държавните социолози - Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), от проучване в последната седмица на май сред 1000 българи в 86 населени места.
Изследването излиза броени дни след като на 10 юни Меглена Кунева учреди своята партия "България на гражданите", на която всички социолози дават дял между 5 и 6% още преди да се появи на бял свят.
Едва 15% от българите биха подкрепили нова политическа формация, докато през април са били 31%. Това е и най-ниският регистриран от НЦИОМ дял на заявяващи, че биха подкрепили нова партия от март 2011 г. насам. Според анализа интересът към нови политически проекти намалява - или в някаква степен вече е задоволен.
За нова политическа формация биха гласували главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове. За последните месеци не регистрираме съществени промени в социално-демографските характеристики на избирателите, които биха подкрепили нова партия, казват от НЦИОМ.
Към нова партия се ориентират по-често избирателите, които определят своите политически възгледи като центристки. Делът на готовите да подкрепят нова партия към момента е два пъти по-висок сред избирателите с дясно-центристки възгледи, отколкото сред тези с ляво-центристка ориентация.
Процесите на трансформация вдясно, както и "роенето" на националистическия вот водят до търсене на нови политически субекти именно пространството, определяно като център-дясно.
Новите партии засега не успяват да привлекат интереса на политически апатичните българи. Едва 18% от негласуващите биха подкрепили нова формация. Затова нововъзникващите формации се "целят" предимно в политически изкушения електорат.
Част от новите партии се опитват да привличат избиратели, представяйки се за "по-доброто лице" на вече познати политически идеи. По традиция българските политици смятат за по-лесно и ефективно да "изтеглят" политически активни избиратели от опонентите, вместо да включват в политическия живот хората, които трайно отказват да участват в него.
Една от хипотезите, които често се разглеждат във връзка с предстоящия парламентарен вот, е свързана с необходимостта от евентуални партньори на ГЕРБ, която запазва лидерските си позиции пред БСП и ДПС.
Макар и с невисоки дялове, като най-подходящите политически партньори на ГЕРБ са посочени "България на гражданите" и СДС от по 9%.
Едва 5% от интервюираните допускат, че е възможно бъдещо политическо партньорство между ГЕРБ и БСП.
Над две трети от българите не са убедени в необходимостта ГЕРБ да си партнира с която и да е друга политическа формация.
Една четвърт от интервюираните посочват, че ДПС е най-добрият избор за политически партньор на БСП. Всеки десети участник в проучването е на мнение, че новата партия на Меглена Кунева също е възможен партньор на БСП.
Самите симпатизанти на новата партия "България на гражданите" също гледат на БСП и на ГЕРБ в равна степен като на възможни партньори.
