Вътрешният министър Цветан Цветанов е най-одобряваният министър от правителството с рейтинг 66%. Двамата с премиера Бойко Борисов са най-одобряваните български политици в момента, сочи оповестеното днес поредно социологическо проучване на НЦИОМ.
Цветанов и Борисов могат да разчитат на одобрението на две трети от българите, като интересното е, че те са харесвани не само от избирателите на ГЕРБ, но и от симпатизанти на политическите си противници. Цветан Цветанов например е одобряван от близо половината от симпатизантите на БСП. Това е по-скоро признание за личните му усилия в борбата с престъпността, а политическите аргументи отстъпват на по-заден план в тази оценка, коментират социолозите.
След тях в топ 10 на българските политици попадат още Георги Първанов (одобряван от 48% от българите), Николай Младенов (39%), Вежди Рашидов (38%), Божидар Димитров (35%), Цецка Цачева (34%), Мирослав Найденов (34%), Симеон Дянков (32%), Росен Плевнелиев (28%).
За последните три месеца с 30% нараства неодобрението към министър Божидар Нанев, с 15% към социалния министър Тотю Младенов и с 13% към Симеон Дянков.
Колкото и критични да са част от българите към мерките във финансовата сфера, рейтингът на одобрение на министър Дянков не се изчерпва с оценките за работата му като финансист номер едно на държавата. Отношението към него попада и в контекста на конфликта с Георги Първанов. Особено силна е подкрепата за финансовия министър сред привържениците на партия ГЕРБ - 58%.
Полицията е най-одобряваната държавна институция в началото на март. Работата на МВР е одобрявана от половината пълнолетни българи. Усилията на МВР и намеренията на кабинета за непрекъсната борба с организираната престъпност срещат положителен отзвук не само на персонално, но и на институционално ниво.
Съдът продължава да бъде институцията, която събира най-високо неодобрение и най-ниско одобрение (неодобрението към работата на съда е приблизително три пъти по-високо от одобрението за тази институция - 57%:21%).
61% от българите посочват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил. Едва 5% са онези, които твърдят, че живеят по-добре - това са главно столичани и висшисти.
Най-изразително влошаване на стандарта на живот през последната година е регистрирано сред хората на възраст 50 - 59 години (70% от тях, твърдят, че живеят по-зле), сред нискообразованите, сред жителите на селата, сред безработните и сред бедните. Негативните промени засягат почти всички обществени прослойки - това показва високият дял на определящите, че живеят по-зле.
В сравнение с данните на НЦИОМ отпреди година (март, 2009 г.), днес регистрираме, че за голяма част от респондентите страховете от кризата вече са реалност. Така например, най-големите опасения преди година се отнасяха до евентуална невъзможност за посрещане на битовите разходи - за парно, за ток и др., споделяни от 57% от интервюираните. Днес 56% от респондентите вече споделят, че имат реални затруднения при плащането на режийните разходи за дома си.
51% от българите преди година се опасяваха, че няма да могат да си купуват обичайните вещи за лична употреба. Днес 55% твърдят, че реално се ограничават от стоки от първа необходимост.
Страхове от временна безработица преди година споделяха 38%, а 36% се опасяваха, че може да останат трайно безработни. Днес, година по-късно, 13% от респондентите твърдят, че временно са без работа (най-често това са хора на възраст между 30 и 39 години), а 16% определят себе си като трайно безработни и не виждат перспектива за скорошно решаване на проблема (най-често става дума за най-младите и за респондентите в предпенсионна възраст).
Преди година 22% от интервюираните се опасяваха, че в условията на криза няма да могат да изплащат кредитните си вноски, а сега всеки пети от българите твърди, че среща трудности да погасява кредитните си задължения. Най-големи затруднения по обслужването на своите кредити изпитват хората на възраст между 30 и 59 години, работниците и заетите в частния бизнес.
Една трета от интервюираните пълнолетни българи са оптимисти за жизнения си стандарт през следващите няколко години. Това по-често са млади хора на възраст до 39 години, предимно жители на малките градове и безработни. Може да се обобщи, че оптимизмът на тези хора едва ли се отнася до реално повишаване на стандарта, а по-скоро става дума за овладяване на тенденцията към обедняване на тези прослойки. Става дума за хора, които искат само „да отлепят от дъното", без да имат илюзии за забогатяване.
Всеки четвърти българин очаква занапред положението му да се влошава. Подобна перспектива виждат пред себе си най-често възрастните хора, но и една трета от заетите в частния бизнес.
Най-висок е делът на хората, които не очакват промяна за себе си в обозримо бъдеще. Близо 60% от тях съобщават, че положението им се е влошило през последната година и очевидно техните мечти са доста скромни - да спрат „свободното падане" и да предотвратят по-нататъшното си обедняване.
Реалността на кризата прави хората по-прагматични. Очакванията им са за спешни и ефективни мерки от страна на кабинета. В този смисъл надеждите на българите са насочени към управляващите. Затова и по-радикалните политически формации (като РЗС и отчасти Атака) постепенно губят от своята привлекателност.
Ако изборите за Народно събрание бяха днес, много вероятно е в парламента да попаднат пет партии: ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и Синята коалиция. ГЕРБ запазва почти без промяна твърдото си ядро от изборите през 2009г., но започва да губи част от периферните си симпатизанти - особено сред младите до 39 години и сред жителите на областните градове.
Данните показват, че въпреки критичните настроения сред населението, в масовите представи не съществува реална политическа алтернатива на сегашното управление.
