За първи път на възпоменателната церемония в Поточари ще присъстват президентите на Сърбия и Хърватия Борис Тадич и Иво Йосипович, за да почетат паметта на хилядите жертви на клането в Сребреница заедно с босненските мюсюлмани. В Поточари за годишнината ще пристигнат и черногорският президент Филип Вуянович и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган.
Сърбия призова за помирение в навечерието на 15-та годишнина от клането на над 8000 мюсюлмански мъже и деца от босненски сърби, съобщи вчера сръбската агенция ТАНЮГ.
Сръбският президент Борис Тадич заяви, че присъствието му на възпоменателната церемония ще бъде "акт на помирение и изграждане на мост между нациите на бившата съвместна държава" Югославия.
И сръбският премиер Мирко Цветкович заяви, че е време за помирение между народите на Западните Балкани след войните от 90-те. "Помирението в региона е нещо, без което не можем да живеем, нито като държави, нито като народи", заяви Цветкович.
В продължение на години Сърбия отричаше мащаба на престъплението, окачествено като геноцид от Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия и Международния съд в Хага.
След дълги и яростни дискусии сръбският парламент през март т.г. прие декларация, в която осъжда клането и поднася извинения на жертвите и на техните семейства. Белград се зарече да издири и да арестува укриващия се Младич, за когото се смята, че се намира в Сърбия. Декларацията беше приета по инициатиа на проевропейския президент Борис Тадич и в името на предстоящите преговори за членство на Сърбия в ЕС.
Десетки хиляди хора на поклонение в Сребреница
Повече от 170 автобуса пристигнаха за церемониите в местността Потокари, където се намира мемориалът, посветен на жертвите клането. Хиляди други хора пристигнаха с коли в местността в близост до Сребреница, Източна Босна.
Тленните останки на още 775 идентифицирани жертви на клането ще бъдат погребани днес в мемориалния център Потокари, където вече почиват други 3749 души. Това ще бъде най-голямото погребение от изграждането на мемориала през 2003 г.
Около 10 000 души пристигнаха в Сребреница снощи. 5000 от тях изминаха в обратна посока, пътя от около сто километра, по който през юли 1995 г. поемат босненските мюсюлмани при бягството си от анклава малко преди да попадне в ръцете на босненските сръбски сили.
На 11 юли 1995 г. частите на босненските сърби, под ръководството на издирвания от Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия - генерал Радко Младич, влизат в защитения от ООН анклав на Сребреница в източната част на Босна и убиват над 8000 босненски мюсюлмани на възраст от 13 до 77 години. 2000 от тях са момчета и момичета на възраст между 13 и 24 години.
Междувременно обаче босненската опозиционна Сръбска демократическа партия (SDS) обяви награждаването на Радован Караджич на церемония, която бележи 20-годишнината на партията, съобщи агенция FENA. Бившият босненски сръбски лидер от времето на войните и ключовият му съюзник Момчило Краишник, лидер на събранието на босненските сърби по това време, основаха SDS преди разпадането на бивша Югославия и на фона на насилие в началото на 90-те.
Караджич в момента отговаря пред Международния наказателен съд за военни престъпления в бивша Югославия в Хага за ролята си във войната в Босна от 1992-1995 и особено за клането на мюсюлмани в Сребреница. Трибуналът осъди Момчило Краишник на 20 години затвор за военни престъпления, извършени срещу не-сърби по време на войната.
Отличията бяха връчени на съпругата на Караджич Лиляна Зелен-Караджич и на брата на Краишник Мирко в навечерието на отбелязването на 15 години от клането в Сребреница.
Сърбия предложи размяната на територии с Косово и място на страната в ООН
Анализатори и дипломати предложиха Сърбия да замени част от долината Прешево, граничеща с Косово, където албанците са мнозинство, за Северна Митровица. За да направи идеята си по-привлекателна, сръбската страна е готова да спре блокирането на Прищина в ООН и да й позволи да има свое място в световната организация.
Косово обаче не одобри предложението. "Това е много лоша идея. Моите намерения не са свързани с промяна на границите, а с интеграция в евроатлантическите структури. Ако приемем промяна на границите където и да било, това ще породи верижни последици за целия регион", заяви косовския премиер Хашим Тачи в Дубровник, където присъства на международна конференция.
"Последиците от размяната ще бъдат усетени в Македония, в Косово, в самата Сърбия, в Черна гора и в Босна. Всяка държава в региона има своя Митровица", посочи Тачи, бивш командир на Армията за освобождение на Косово (АОК). Миналата седмица един човек беше убит при експлозия, а сръбски депутат от косовския парламент беше нападнат в Митровица, знак за продължаващото напрежение между албанци и сърби.
Косово, където етническите албанци съставляват 90% от населението, обяви независимост преди две години. То обаче няма реална власт на територията на север от реката, преминаваща през Митровица, където сърбите са мнозинство.
Сърбия е работила близо седем месеца над предложението. Според анонимни дипломатически източници то е получило подкрепа от Москва, която е сериозен външнополитически партньор Белград.
В края на месеца Международният съд в Хага обяви неангажиращо становище за правомерност на обявената през 2008 г. независимост от страна на Прищина.
