Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това обяви във Варна доц. Серафим Петров, старши експерт в Българска стопанска камара.
Според него у нас има около 300 000 действащи фирми. 80% от техните собственици са с ниско образование. "Притеснително е защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари", заяви доц. Петров.
По думите му българският работодател смята, че работникът му в никакъв случай не може да знае повече от самия него. Многократно са били водени разговори с представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им.
"И в повечето случаи получаваме като отговор единствено мълчание - не само че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос", категоричен бе експертът от стопанската камара.
Наред с това Серафим Петров посочи и още една негативна тенденция - липсата на желание от страна на студентите да се образоват. Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват.
"Работодателите искат студентите да заплащат стажовете си при тях. Макар и да звучи невероятно, много от българските работодатели са съгласни да взимат на стаж студенти, само ако са си платили за това", заяви експертът.
Това е и една от причините младите хора да изпитват такова сериозно затруднение с намирането на работа, след като завършат висшето си образование. Петров заяви, че в България редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%.
Той даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят перфектно по два чужди езика, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта им да не надхвърля 25-26 години. Именно това е и една от причините младите да търсят препитание и поле за изява именно в чужбина.
Според специалиста обаче вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС поради факта, че кризата е застигнала и Запада, поради което намирането на работа в чужбина се оказва нелека задача.
Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина поради това че са останали разочаровани от работата там и условията, които са им предложили. Тази бройка обаче не е много голяма и все още в страната на дневен ред стои проблемът с изтичането на кадри от сферата на здравеопазването например.
Петров заяви, че със "сините карти" много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България. Причината обаче е, че с този документ те могат да заминат в която и да е държава на ЕС. "Ние ще сме трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на съюза", категоричен бе той.
Работодатели назначават програмисти и инженери от страни извън ЕС като Индия, Русия, Иран, ЮАР с помощта синята карта, съобщи Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. Тя беше въведена в началото на 2011 г.
IT специалисти, финансисти и счетоводители ще бъдат особено търсени през тази година, прогнозираха наскоро агенции за подбор на персонал.
През втората половина на 2011-а в страната има издадени 7 сини карти, уточни Димитрова. От началото на тази година работодатели са заявили още 5.
Изискването при назначаване на чужди специалисти е да получават заплата поне един път и половина по-висока от средната за страната (727 лв. за последното тримесечие на 2011 г. по данни на НСИ - б.р.), посочи Димитрова.
По думите й издадената синя карта урежда правата не само на служителя, но и на семейството му. Документите по издаването на картата се обработват максимум за три месеца. Според специалистите, ползването на сини карти е широко разпространена практика в други държави на ЕС, като например само в Чехия за 2010 г. - над 12 000 граждани от трети страни.
По отношение на изтичането на здравни кадри в чужбина от БСК заявиха, че има проявен интерес от страна на лекари и здравни специалисти от Молдова, тъй като много от тях знаят български език и лесно биха могли да свикнат с работата в страната ни. Той посочи, че е необходима реформа - както в образователния, така и в целия бизнес сектор, за да могат младите хора и квалифицирани специалисти да останат да работят в България.
