Държавна регулация за лихвите по кредитите. Такава законодателна инициатива предприемат депутатите от "Атака", съобщи днес по БНТ лидерът на партията Волен Сидеров. Същото поиска от премиера Бойко Борисов и бившият командос и съветник в ДАНС Алексей Петров миналата есен, който днес е арестант от акция "Октопод".
Това е морално, европейско и в защита на потребителите, а не намеса на свободния пазар, аргументира се Сидеров. Той не назова докъде трябва да е таванът, нито дали има подкрепа от страна на управляващите за законодателната инициатива на по-малкия им партньор в парламента.
Според него българският бизнес се нуждае от намаляване на лихвите по кредитите, а банките у нас, повечето от които са чуждестранни, проявяват двоен стандарт.
Над 75% от банковия пазар у нас е на трезори от Европейския съюз.
Докато в собствените си страни банките дават заеми при 4-5 % лихва, в България искат 13-14%, каза лидерът на "Атака". Причината, която изтъкват от трезорите, е високата рискова надбавка, която оскъпява кредитите.
Таванът на лихвите може да стане с държавна регулация, заяви Сидеров и добави, че няма европейски или конституционни нормативи, които да пречат. "Нищо, че банките са частни, държавата може да им каже - давате лихви, давате кредити, но лихвите по тях не могат да минават определен таван", обясни той.
Сидеров заяви, че не вижда причина в бъдеще да се повдигне отново въпросът за увеличаване на ДДС. Самият финансов министър Симеон Дянков се закле, че тази година ДДС няма да се вдига.
"Ако приемем, че досега правителството направи рекапитулация на завареното наследство, то тогава разчетът и планът му трябва да са по-дългосрочни", каза още лидерът на "Атака". По думите му друга актуализация на бюджета не трябва да се прави.
По БНТ Волен Сидеров защити актуализацията на бюджета и използването на пари от фискалния резерв на страната. Това е първата актуализация на бюджет от времето, когато ни управляваше социалистическото правителство на Жан Виденов. Междувременно бившият икономически министър Петър Димитров прогнозира по бТВ, че изваждането на близо 2 милиарда лева от резерва ще оскъпи лихвите по кредитите. Същото мнение изрази преди време и лидерът на СДС Мартин Димитров с аргумента, че намаляването на резерва ще засили опасенията на инвеститорите и ще доведе до увеличение на рисковата надбавка.
В среща с бизнеса в Разград в сряда вечерта финансовият министър Симеон Дянков обаче обясни, че бюджетният дефицит, който се явява в резултат на актуализацията, не е това, което притеснява инвеститорите. Това, което би ги притеснило инвеститорите, е дали в бъдеще държавата ще увеличава данъците, каквото намерение нямаме, каза доскорошният радетел на балансиран бюджет и нисък дефицит в името на пътя към еврозоната.
Акция срещу високите лихви поде и финансист
Акция срещу високите лихви поде от началото на май и Любомир Христов, председателят на Института на финансовите консултанти, бивш член на УС на БНБ и бивш съветник в Световната банка. В поредица интервюта и телевизионни изяви той предупреди хората да не теглят потребителски кредит след 12 май 2010 година, когато влезе в сила новият Закон за потребителския кредит.
"От 12 май потребителският кредит е отровен. Всеки, който вземе потребителски кредит от българска банка от 12 май нататък, не може да знае и да прецени каква лихва ще плати в течение на срока на този кредит. Начинът на определяне на лихвата и нейното ниво, съгласно закона и по желание на народните представители, може да бъде променяно от самата банка кредитор, колкото пъти си иска, в каквато посока си иска и когато си иска. Това е нещо, което не съществува никъде другаде по света". Това предупреди в интервю за e-vestnik финансистът.
Капанът е заложен в определението на "референтен лихвен процент", обясни той. "Референтен" е чужда дума, която в контекста на този закон определя плаващата част на лихвата - която може да се променя. Тази плаваща част според закона се определя по методология на банката. Иначе казано - когато подписвате договор за потребителски кредит, вие се съгласявате предварително банката да променя и да увеличава лихвата по кредита, когато и както й скимне.
"Тоест, вие се съгласявате върху вас да се упражнява принуда, защото промяната на цената на договора, след като той е сключен, без изричното съгласие на купувача е форма на принуда", заяви Христов.
Практиката, която в момента съществува по ипотечните и по потребителските кредити, от 12 май е закон, обясни финансистът. Довчера тя беше в общите условия на банките, срещу които - ако някой ощетен заведе иск, можеше да осъди банката. Сега вече и съдът не може да помогне на потребителя, смята той.
