Кипър ще получи спасителен заем в размер на 10 млрд. евро, с който банковата система ще бъде спасена от колапс и освен това страната ще остане в еврозоната.
Втората по големина банка Laiki ще бъде закрита, а нейните вложители с по над 100 000 евро ще претърпят големи загуби. По-малките влогове няма да бъдат засегнати. Тройката кредитори (ЕС, МВФ и ЕЦБ) освободиха Кипър от изискването страната да осигури 5.8 млрд евро.
Laiki ще бъде разделена на "добра" и "лоша" банка, като с добрите активи ще бъде стабилизирана най-голямата в страната Bank of Cyprus.
Макар по-малките влогове да остават гарантирани, в Никозия са наясно, че страната ще изпадне в дълбока рецесия, от която може да не излезе в продължение на години. Очаква се свиване на икономиката с поне 10% и много компании вероятно ще прекратят дейността си.
В близките седмици ще стане ясно какъв ще бъде ударът върху големите влогове в Bank of Cyprus. По изискване на Международния валутен фонд, "подстрижката" ще бъде приложена без гласуване в парламента. Очаква се строг контрол на движението на капитали към и от Кипър.
Като цяло, банковият сектор в Кипър ще се свие до средното за ЕС равнище - от 7-8% от БВП сега до 3.5%. Това ще е съпроводено със загубата на хиляди работни места.
Президентът на Еврогрупата Йерун Диселблум заяви в Брюксел, че споразумението "слага точка на несигурността" около кипърската икономика. Той беше категоричен, че сделката е значително по-добра от по-рано отхвърлената, тъй като този път се съсредоточава само върху две банки, а не върху целия сектор.
Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард допълни, че споразумението е "изчерпателен план, който заслужава доверие" и с неговата помощ репутацията на банковия сектор ще бъде възстановена. Според кипърския финансов министър Михаилис Сарис, вече няма опасност малката държава да банкрутира. "Не че сме спечелили битка, но наистина избегнахме катастрофално напускане на еврозоната", коментира той.
Искате ли да подам оставка?
Споразумението дойде след часове на напрегнати преговори между кипърския президент Никос Анастасидис и лидерите на „тройката". Според източници на Кипърската информационна агенция, държавният глава директно е запитал дали искат неговата оставка. „Правя ви предложение и вие не го приемате. Правя ви второ и става същото. Какво очаквате да направя?", запитал той.
Междувременно Bank of Cyprus и Laiki бяха въвели дневен лимит от съответно 120 и 100 евро за теглене от банкомат, а Европейската централна банка беше обявила, че ще спре да обезпечава ликвидността на кипърските банки, ако до 25 март не бъде постигната сделка. Клоновете на финансовите институции на острова бяха затворени, а пред ATM машините имаше опашки.
До драматичната ситуация се стигна, след като депутатите в Никозия отхвърлиха първото предложение на кредиторите за "подстрижка" с 6.75% на влоговете до 100 000 евро и 9.9% - на тези над този праг. По този начин народните избраници се вслушаха в гласа на хилядите протестиращи граждани, които не искаха да спасяват банките със спестяванията си.
Кипър предложи "План Б", при който страната щеше да използва пари от пенсионните фондове. Предложението беше осъдено от Германия. Финансовият министър Михаилис Сарис летя до Москва, за да търси финансова помощ (голям процент от едрите вложители в кипърските банки са руснаци - бел.ред), но тя му беше отказана.
