Анкара яростно се съпротивлява на намеренията на САЩ да признае масовите убийства на десетки хиляди арменци през 1915 г. в Османската империя за геноцид. Инициативата, подкрепена от американския президент Барак Обама, ще задълбочи още повече кризата в двустранните отношения, която прави Турция все по-малко надежден съюзник на САЩ в региона.
Резолюцията ще бъде гласувана от Комисията по международните въпроси на американския Конгрес. Такъв опит се прави за четвърти път, след като при предишните двама президенти Джордж Буш и Бил Клинтън също имаше такива документи, но така и не бяха внесени за гласуване в Камарата на представителите. Процедурата така и не завърши.
Именно заради френската позиция за арменския геноцид обаче Турция наказа Франция, като наложи вето върху участието на френската компания EDF в проекта за газопровода „Набуко". Канада също призна убийствата за геноцид над арменците, а в своя декларация това отбеляза и Европейският парламент.
Президентът на Турция Абдулах Гюл е разговарял по телефона с Обама. Според официозното съобщение двамата „обменили мнения по двустранни и регионални въпроси". Гюл е призовал Барак Обама да наложи вето на законопроекта. Турският вицепремиер Джемил Чичек предупреди за последствия, ако резолюцията бъде одобрена.
„Турция и САЩ са двама много важни съюзници. Имаме обща история през последните 50-60 години и одобряването на подобна резолюция би навредило на отношенията ни", каза той.
Според Турция броят на убитите арменци е между 250 000 и половин милион.
Обама следва американската дипломатическа традиция на изявления в Арменския ден на Възпоминанието, който e в памет на над 1.5 милиона арменци, убити в началото на двайсти век. Заради опасенията от турската реакция обаче той дипломатично избягна употребата на думата „геноцид", също както и при първата си визита в Турция.
Вместо това американският президент използва арменския термин за убийствата - "Meds Yeghern", който се превежда приблизително като Голямото клане. Според Обама връщането към миналото е най-добрият начин за Турция и Армения да си сътрудничат, превъзмогвайки болезнената си обща история по „честен, отворен и конструктивен начин". "Всяка година ние си спомняме 1.5-те милиона арменци, избити в последните дни на Османската империя. Meds Yeghern трябва да живее в паметта ни, както е жив в сърцата на арменския народ", заяви американският президент.
Говорителят на Камарата на представителите - демократът Нанси Пелоси, е един от най-големите поддръжници на признаването на убийствата на арменците за геноцид. Според нея ако пренебрегваме историята, сме обречени да повторим грешките на миналото. Геноцидът, извършен в Руанда и в Дарфур, ни напомня, че трябва да направим повече, за да не допуснем да се случат отново, казва Пелоси.
Конгресменът Джаки Спиър, чиято майка е арменка от американски произход, изнесе прочувствена реч в Конгреса в защита на резолюцията за арменския геноцид (H.Res. 252). „Фактите не подлежат на съмнение. Единственият въпрос е не дали арменският геноцид се е случил, а дали ние в Камарата на представителите имаме моралната и политическа сила да застанем зад истината", каза тя.
"Всяка година ние си спомняме 1.5-те милиона арменци, избити в последните дни на Османската империя. Meds Yeghern трябва да живее в паметта ни, както е жив в сърцата на арменския народ", заяви преди дни Обама. Президентът на САЩ заяви, че подкрепя усилията на Турция и Армения да нормализират двустранните си отношения.
Въпреки активните усилия на САЩ обаче и личното участие на държавния секретар Хилъри Клинтън в двустранните преговори през октомври м.г. подписаните тогава споразумения между Анкара и Ереван, включително и за отварянето на границата още не са гласувани от парламентите на двете страни. А границата продължава да е затворена. Тогава разговорите едва не се провалиха отново заради темата за геноцида и конфликта Армения-Нагорни Карабах.
През януари 2008 г. беше направен неуспешен опит и България да признае арменския геноцид - в 40-ото народно събрание. Проект за решение тогава внесоха депутати от „Атака", начело с Волен Сидеров, както и Красимир Каракачанов и Любен Дилов. Проектът беше отхвърлен след яростни дебати в парламента - срещу него се възпротивиха депутатите от ДПС, подкрепени при гласуването от партньора си в тройната коалиция БСП.
Как може да се признава нещо! което е недоказано по никакъв начин с документи, а само на принципа този казал, онзи показал снимки, като снимковият материал не е валидно доказателство, най-малкото пък официалните историографи. Защо Ереван не си и разархивира архивите? за да се види двустранно какво е станало във въпросните години, и имали ли е геноцид? и ако е имало действително, кой са катализаторите за неговото подбуждане и провеждане. Защото амренците от своя страна не са си седяли кротки за да не бъдат гонени по някакъв начин. Анкара е съгласна да се отвори архивите от това време, но Еревеан защо упорито отказва? Защото май ще излезне че т.н. геноцид, е инспириран и предизвикан точно от арменците, и Ататюрк е действал от позицията на контра. Но инак настояват света да признае геноцида над престъпните им елементи от тяхната нация. За уважение е, че арменците си защитават историята и правото си на народ. Но жалко е да се мишкува подмолно, да се притискат държави и световни организации, само на базата на едни снимки. Едно е да гледаш една снимка, но друго е да надникнеш в документацията от тези времена и да видиш какво е било. Така че в случая арменците са жалки използвачи, опитващи се да смучат ресурси и финансови средства от Р. Турция, по примера на Израел, смучещ и до ден днешен милиарди в злато като репарации от измисленият от тях Холокост. Осъществен до колкото може да се каже че е имало Холокост, от самите тях, за самите тях, и сега облагодетелстващи се финансово на гърба на милиони Германци.