Анкара яростно се съпротивлява на намеренията на САЩ да признае масовите убийства на десетки хиляди арменци през 1915 г. в Османската империя за геноцид. Инициативата, подкрепена от американския президент Барак Обама, ще задълбочи още повече кризата в двустранните отношения, която прави Турция все по-малко надежден съюзник на САЩ в региона.
Резолюцията ще бъде гласувана от Комисията по международните въпроси на американския Конгрес. Такъв опит се прави за четвърти път, след като при предишните двама президенти Джордж Буш и Бил Клинтън също имаше такива документи, но така и не бяха внесени за гласуване в Камарата на представителите. Процедурата така и не завърши.
Именно заради френската позиция за арменския геноцид обаче Турция наказа Франция, като наложи вето върху участието на френската компания EDF в проекта за газопровода „Набуко". Канада също призна убийствата за геноцид над арменците, а в своя декларация това отбеляза и Европейският парламент.
Президентът на Турция Абдулах Гюл е разговарял по телефона с Обама. Според официозното съобщение двамата „обменили мнения по двустранни и регионални въпроси". Гюл е призовал Барак Обама да наложи вето на законопроекта. Турският вицепремиер Джемил Чичек предупреди за последствия, ако резолюцията бъде одобрена.
„Турция и САЩ са двама много важни съюзници. Имаме обща история през последните 50-60 години и одобряването на подобна резолюция би навредило на отношенията ни", каза той.
Според Турция броят на убитите арменци е между 250 000 и половин милион.
Обама следва американската дипломатическа традиция на изявления в Арменския ден на Възпоминанието, който e в памет на над 1.5 милиона арменци, убити в началото на двайсти век. Заради опасенията от турската реакция обаче той дипломатично избягна употребата на думата „геноцид", също както и при първата си визита в Турция.
Вместо това американският президент използва арменския термин за убийствата - "Meds Yeghern", който се превежда приблизително като Голямото клане. Според Обама връщането към миналото е най-добрият начин за Турция и Армения да си сътрудничат, превъзмогвайки болезнената си обща история по „честен, отворен и конструктивен начин". "Всяка година ние си спомняме 1.5-те милиона арменци, избити в последните дни на Османската империя. Meds Yeghern трябва да живее в паметта ни, както е жив в сърцата на арменския народ", заяви американският президент.
Говорителят на Камарата на представителите - демократът Нанси Пелоси, е един от най-големите поддръжници на признаването на убийствата на арменците за геноцид. Според нея ако пренебрегваме историята, сме обречени да повторим грешките на миналото. Геноцидът, извършен в Руанда и в Дарфур, ни напомня, че трябва да направим повече, за да не допуснем да се случат отново, казва Пелоси.
Конгресменът Джаки Спиър, чиято майка е арменка от американски произход, изнесе прочувствена реч в Конгреса в защита на резолюцията за арменския геноцид (H.Res. 252). „Фактите не подлежат на съмнение. Единственият въпрос е не дали арменският геноцид се е случил, а дали ние в Камарата на представителите имаме моралната и политическа сила да застанем зад истината", каза тя.
"Всяка година ние си спомняме 1.5-те милиона арменци, избити в последните дни на Османската империя. Meds Yeghern трябва да живее в паметта ни, както е жив в сърцата на арменския народ", заяви преди дни Обама. Президентът на САЩ заяви, че подкрепя усилията на Турция и Армения да нормализират двустранните си отношения.
Въпреки активните усилия на САЩ обаче и личното участие на държавния секретар Хилъри Клинтън в двустранните преговори през октомври м.г. подписаните тогава споразумения между Анкара и Ереван, включително и за отварянето на границата още не са гласувани от парламентите на двете страни. А границата продължава да е затворена. Тогава разговорите едва не се провалиха отново заради темата за геноцида и конфликта Армения-Нагорни Карабах.
През януари 2008 г. беше направен неуспешен опит и България да признае арменския геноцид - в 40-ото народно събрание. Проект за решение тогава внесоха депутати от „Атака", начело с Волен Сидеров, както и Красимир Каракачанов и Любен Дилов. Проектът беше отхвърлен след яростни дебати в парламента - срещу него се възпротивиха депутатите от ДПС, подкрепени при гласуването от партньора си в тройната коалиция БСП.
