Целта за влизане в чакалнята на еврозоната се премества за януари 2011 г. - няма стоп, няма отказване, защото тази година България има много добри показатели от всички други държави в ЕС. Ето това съобщи финансовият министър Симеон Дянков, поканен, то се знай, за гостуване в предаването "Неделя 150" на БНР, който определи престоя в т.нар. чакалня като "фитнес".
Позитивите от влизането във валутния механизъм ERM 2, а от там в еврозоната, Дянков преброи до две - първо, фискалният резерв, "който сега го пазим, веднага ще може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н.", второ - лихвите незабавно ще паднат 2 до 3 пункта, "както сме го видели в Словакия и Словения". Така икономика и обществото ни ще получат мощен тласък напред.
В момента фискалният резерв, създаден заради изискванията на валутния борд, е на допустимата по закона за бюджета граница от 6.3 млрд. лева.
Вицепремиерът и финансов министър отново потвърди, че еврозоната остава цел №1 на екипа му. През август м.г. Дянков обеща през 2013-а - последната по дефиниция година от мандата на ГЕРБ, България ще е член на еврозоната, в която сега членуват 16 страни.
Румъния преди седмица предпазливо промени крайния срок на 2015-а.
Дянков обясни в едно от най-слушаните радиопредавания в неделя, че тази цел е станала много по-трудна "след тези зулуми на тройната коалиция, но продължаваме. Отдалечихме се, но знаем какво правим".
На практика правителството призна за реалния бюджетен дефицит малко преди крайния срок, в който щеше да го обяви публично самата Европейска комисия. До средата на април страните от ЕС са длъжни да представят оценка за бюджетното салдо по методологията на Брюксел.
Счетоводните гимнастики (не) са пътят до милиардите в резерва
За отстъплението и ревизията на бюджетния дефицит за 2009 г. в посока на удвояването му Дянков каза: „Искахме веднага да кажем на партньорите ни от ЕС какво е положението, да няма скрито-покрито, за да можем на основата на честност и вяра от тяхна страна да кажем накъде оттук нататък".
Той съобщи, че оценката на Европейската комисия за конвергентната програма на правителството, изпратена в Брюксел в края на януари, ще стане ясна идния петък. Програмата се изисква от страните, които кандидатстват за еврозоната.
Обяснението на Дянков за радиослушателите: "В конвергентната програма ние отчетохме за 2009 г. на касова основа дефицит от 0,8%, а на начислена основа от 1,9%. Касова основа означава пито-платено, реално колко е изхарчено. Това заедно с Естония е най-добрият резултат в целия ЕС..."
Превод в ефир: българският бюджет отчита един разход като разход, когато той реално е платен - т.е. Дянков не плати на фирмите, задържа плащания за близо милиард, които прехвърли в 2010 г., за да докара този дефицит. Но той пак излезе като въшка на чело, защото...
Европейската комисия използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, анекс и др., дори и да не е разплатен, влиза в същата година.Тоест счетоводните упражнения на финансовия министър се оказаха безсмислени, защото няма как да се покрият за пред Брюксел.
"Ние бяхме изчислили, че над тези 0,8% имаме още до 1,9%. Това са малко над 700 млн., които ние дължахме на строителни компании, на които ние сега изплатихме около 200 млн. лева, и за останалите около 500 млн. лева обявихме схема чрез Българската банка за развитие, които следващата седмица ще разплатим. Това са законосъобразни договори. Извън това и ние обявихме в конвергентната си програма на начислена основа 1,9% дефицит. Извън това дойде този неприятен сюрприз с анексите от тройната коалиция, където се оказа, че на начислена основа ние можем да стигнем до 3,7%..."
В бюджета за 2009 г. е записан бюджетен дефицит от 0.8%. Оказа се, че в движение кабинетът го е коригирал на 1.9 на сто, а вече стига до 3.7%. По думите на Дянков, може и да мине това ниво - ако излязат още анекси.
Въпреки това финансовият министър е оптимист, че тази година България ще успее да се вмести в критериите на Маастрихт за бюджетен дефицит под 3% от БВП. Дори и с това препятствие ние можем да продължим пътя към ERM 2, каза Дянков. "Това е като фитнес, като влезеш там, трябва да правиш всичките реформи - реформата в здравеопазването, в държавната администрация, която ни трябва, в пенсионната реформа, в енергетиката, която ни е много важна, за да можем наистина да влезем в еврозоната", заяви той.
Според него през април дефицитът в бюджета можело да е нулев. В момента дупката се изчислява между 1.4-1.6 млрд. лева, въпреки че официалните данни за април още не са пуснати от Министерството на финансите.
На извънредно заседание Министерският съвет ще реши как да намали бюджетните разходи, без да актуализира бюджета за 2010 г. По-високото ДДС не ни се е разминало, стана ясно от думите на Дянков. Особено ако се появят нови неразплатени разходи от разни анекси и договори от времето на тройната коалиция.
Защитната теза на България за големия дефицит, който изскача внезапно, е една трета от него - 1.2%, е бил предизборно харчене. Така обясни Дянков. А защо не две трети, не го попитаха, а и той не каза.
Иван Костов: С политика на бързи и смели реформи кризата може да бъде пресечена
За мен е изненада колко голям става този дефицит, заяви след Дянков лидерът на ДСБ Иван Костов. Това, че е 3,7% вече означава следното, че ЕС може да отвори процедура срещу България по конвергентната програма за това, че не изпълнява изискването за 3% бюджетен дефицит, обясни той.
На практика това означава, че ще ни предпише мерки във финансовата политика, каквито предписваше МВФ на правителството - извън пакета антикризисни мерки.
По думите на Костов ще се изискват много по-драстични реформи. При това положение правителството не е преценило истинските размери на бедствието, което им е оставено, и наистина не може да подаде документи за кандидатстване тази година за еврозоната, заяви Командира. Според него ще бъде много трудна задача дефицитът да се свали под 3%.
Ако се следва политика на смели реформи, кризата много бързо може да бъде пресечена, смята обаче той.
Тази седмица предстои Народното събрание да обсъди и приеме пакета от 60 антикризисни мерки на правителството. Това, което ще се случи, е закъснял дебат по антикризисни мерки, който трябваше да се води точно преди една година или да речем преди 9 месеца, заяви Иван Костов.
