Германският канцлер Ангела Меркел и съперникът й Пеер Щайнбрюк показаха стабилност в единствения телевизионен дебат помежду им. Три седмици преди парламентарните избори, нито един от двамата не нанесе съкрушителен удар, но и не допусна голяма грешка.
"Това беше равен мач", е оценката в сайта на германския седмичник Der Spiegel. А според проучвания на общественото мнение на института Forsa 44% от германците смятат, че Меркел е спечелила дуела, а 43% от тях видяха победа за социалдемократа Пеер Щайнбрюк.
Според друго проучване, проведено от Infratest dimap за телевизия ARD, 49% дават победата на Щайнбрюк, срещу 44% за Меркел.
Големият процент, спечелен пред зрителите, Щайнбрюк дължи преди всичко на агресивната модел на водене на дискусията. 88 процента от германците признават, че Щайнбрюк по-често нападал своята опонентка, коментира ИТАР-ТАСС.
Избирателите очакваха повече от Меркел. На въпроса "по-добри ли бяха или по-лоши участниците в дебатите от вашите очаквания 33 % отговориха, че Меркел ги е разочаровала. Про това 60 процента от запитаните казват, че Щайнбрюк е надхвърлил очакванията им.
"Канцлерката и съперникът й, както можеше да се очаква, оцеляха след дуела, и никой не се стана за смях", твърди на сайта си лявоцентристкият ежедневник Süddeutsche Zeitung. Но имайте предвид: "победата и поражението често са въпрос на интерпретации", освен за Щайнбрюк, който изостава в социологическите проучвания, и за когото "всичко, което не е явна победа е поражение".
От гледна точка на популярност, почти 30 пункта разделят Щайнбрюк от канцлерката в социологическите проучвания. Откакто обяви кандидатурата си за канцлер в края на септември 2012 г., той дори загуби позиции срещу любимия политик на германците.
Колко още да затягаме колана?
В началото на дебата, Ангела Меркел припомни доброто състояние на немската икономика, ниската безработица и определи страната като „мотор на растежа" и „котва на стабилността" в Европа. Щайнбрюк, който беше неин финансов министър в коалицията между леви и десни между 2005 г. и 2009 г., на свой ред заяви, че Германия „се върти в кръг без ясна посока".
Социалдемократът посочи, че стратегията на Меркел (закъсалите страни да поемат отговорност за проблемите си и да започнат тежки реформи) е претърпяла провал. „Липсва програма за възстановяване, липсва импулс за растеж, няма я борбата срещу младежката безработица", заяви той. По думите му трябва да има консолидиране на публичните бюджети, но не в „смъртоносна доза" за тези държави.
Той препотвърди, че ако стане канцлер, плановете за помощ към задлъжнелите южни страни, ще се свържат с мерки за растеж. Но Меркел му благодари иронично, като го захапа със злоба за това, че е "добър европеец", сравнявайки пътищата на социалдемократическата партия с плановете на консервативно-либералното й мнозинство.
Меркел повтори от своя страна, че не трябва да "се изпуска парата на реформите", потвърждавайки така, че Гърция е приета в еврозоната, без да отговаря на критериите - от германско правителство, което беше съставено от социалдемократи и "зелени".
Канцлерът припомни, че точно социалдемократите са подкрепили с гласовете си мерките, които тя е предложила за изход от кризата, в това число и т.нар фискален пакт. „Това, което е важно сега, е не да показваме фалшива солидарност, а да следваме принцип и този принцип е... солидарност и отговорност. Ако не го следваме, ще видим, че в тези държави няма да се появят нови работни места", допълни Меркел.
На домашния фронт
Пеер Щайнбрюк се обяви за въвеждането на минимална заплата на федерално равнище. Според него, това би довело до повече „социална справедливост", но Ангела Меркел е поддръжник на секторните споразумения между служители и работодатели.
Социалдемократът има намерението да вдигне данъците за най-богатите, като посочи, че пропастта между бедни и богати в страната се задълбочава. Канцлерът предупреди, че това може да застраши много работни места и освен това при настоящите ставки има висока събираемост.
За кризата в Сирия и двамата потвърдиха несъгласието си с военната интервенция в Германия, отговаряйки на тежненията на общество, изцяло враждебно към всяка форма на участие в чужбина от времето на падането на Третия райх, пише АФП.
