За своите вече 42 години на сцена, Metallica са имали трима наистина невероятни басисти. Когато първият от тях обаче е великият Клиф Бъртън, загинал трагично през 1986 г., това прави нещата за всеки следващ доста по-трудни - просто има твърде големи обувки за запълване.
Джейсън Нюстед разбира това по трудния начин, а Робърт Трухильо, който и до ден днешен свири на баса в Metallica, всъщност е можело въобще да не получи работата.
Самият той признава в свое скорошно интервю, че в нощта преди прослушването си е стоял буден и е пил до зори.
По онова време записите за албума "St. Anger" от 2003 г. вече са готови и Metallica търси нов басист, който преди всичко да участва в турнето на групата. Към този момент те вече са се разделили с Джейсън Нюстед и им трябва стабилен човек, който може да издържи на натоварването да свири цяло турне с една от най-големите банди на света.
"Беше двудневно прослушване, но в първия ден просто трябваше да се появя в студиото към 11:00 часа и да вися там", обяснява Трухильо.
По думите му усещането е било странно, тъй като дългогодишният продуцент на албумите на Metallica Боб Рок вече бил записал партиите на бас китарата и се занимавал активно със сглобяването на албума.
"Беше дълъг ден - от 11 сутринта до 11 вечерта. Краят на деня наближаваше и Ларс, нашият барабанист, се приготвяше да си тръгва. Той отиваше към колата си, аз отивах към моята и изведнъж той ми казва: "Хей, хайде да идем за по едно питие", спомня си басистът.
Трухильо се съгласява, въпреки че на следващия ден вече трябва действително да свири за пръв път с Metallica. Мисли си, че може да издържи на пиене - няколко бири едва ли биха могли да го съборят.
"Накрая се оказа, че останахме да пием до 5:00 сутринта. А след това около 10:00 часа трябваше да свирим. Спах съвсем малко и се събудих с най-ужасния махмурлук в живота ми, а трябваше да свиря музика... с Metallica", разказва Трухильо.
Нещата стават още по-сложни от факта, че по това време вокалистът на групата Джеймс Хетфийлд прясно е спрял да пие след престой в клиника за лечение на алкохолна зависимост през 2002 г.
Затова той решава просто да стои максимално далеч от фронтмена, да си провери усилвателя и да избере с коя от бас китарите ще свири, само и само за да не лъха на Хетфийлд на алкохол.
"Мисля, че тогава Ларс просто ме тестваше, за да види с какво мога да се справя", коментира музикантът и обяснява, че впоследствие много хора са се питали дали ще може да издържи на напрежението, или ще отпадне, както стана с Нюстед.
"Истината е, че нямах времето да мина през някакъв процес на напасване, когато официално се присъединих към бандата. Мисля, че това се случи в онази нощ след първия ден от прослушването ми", обяснява още Трухильо.
Въпреки че басистът се чувства ужасно заради махмурлука си и е безкрайно притеснен, че Хетфийлд може да го надуши, в крайна сметка прослушването минава добре.
Трухильо свири с бандата някои от по-известните им песни като "Battery", "Enter Sandman" и "Sad But True" и всички се забавляват доста.
"Интересното е, че всичко се случи толкова бързо. В четвъртък бях в Таити. В събота летях за Сан Франциско за едно парти за рожден ден, а в понеделник бях в студиото с Metallica и във вторник свирихме заедно", спомня си той с усмивка.
Напук на тежкия махмурлук басистът успява да спечели позицията на басист за турнето на бандата в конкуренция на имена като Пепър Кийнън (Corrosion Of Conformity), Дани Лонър (Nine Inch Nails) и Ерик Ейвъри (Jane's Addiction), а след това е представен и като постоянен член.
Преди да стане част от Metallica Робърт Трухильо е свирил на баса за Ози Озбърн, в бандата Suicidal Tendencies, както и в други музикални проекти.
