Със сигурност има и по-комерсиални изпълнители от него в света на хип-хоп музиката. Drake, The Weeknd или пък Nicki Minaj правят далеч повече хитове за широката публика, но Кендрик Ламар изпъква сред всички останали през последното десетилетие.
Само на 34 години той е считан за един от най-влиятелните изпълнители не само на своето поколение, а изобщо. Спечелените досега общо 161 награди, включително 14 "Еми", 6 от списание Billboard, както дори един "Пулицър", само могат да потвърдят до каква степен Ламар оформя съвременната музика.
С разкази за живота, трудното ежедневие в квартала, духовност, религия и обществени проблеми, съчетани с първокласен лиризъм и вокални изпълнения, той привлича вниманието на всички през 2010 г. с албума си Overly Dedicated, който мигновено попада в класациите за най-добри на годината.
Дориан Лински от The Guardian описва в статия Ламар като "изключително ярък и непредсказуем разказвач с тенденция да променя радикално своята музика, вокален тон и лирична посока по средата на песента."
Неговият идол от детството - Nas, също му дава подобна висока оценка.
"Няма много такива като него. Той е глътка свеж въздух. Работата му е гениална. Този пич римува като животно. Чувствам, че той ще бъде един от най-важните текстописци на нашето време. Без съмнение вече можем да видим това", казва рап легендата в интервю за Complex през 2014 г.
Както много други рапъри Кендрик Ламар всъщност е продукт на средата, в която израства. Цялото му детство и юношески години преминават из улиците на Комптън, Калифорния, който винаги е бил известен с дейността на банди и високата си престъпност. Неслучайно градчето до Лос Анджелис е едно от родните места на гангстерския хип-хоп от 80-те и 90-те, а именно от там тръгват величията Ice Cube, Dr. Dre, Eazy-E и The Game.
Самият Ламар никога не е бил член на банда, но най-близките му приятели и дори баща му са били, а още на 5-годишна възраст Кендрик става свидетел на убийство на улицата.
"Беше точно пред блока ни", припомня си Ламар за NPR. "Беше дилър. Стоеше на ъгъла и продаваше наркотици, докато не се появи един тип и не го гръмна с пушка право в гърдите. Тогава разбрах, че това е нещо, което не само ще виждам, но и с което вероятно ще трябва да свикна."
Той обаче не тръгва по опасния път. Израства като срамежливо хлапе, което обича баскетбол и музика. В гимназията пък се запознава в дълбочина с английския език и поезията.
"Беше страхотно. Можех да изразя всичките си чувства на лист хартия и те наистина да имат смисъл", разказва Ламар и допълва как родителите му се чудели какво толкова прави с всичката хартия вкъщи.
Така думите се превръщат в рими, метафори, двусмислици и цели текстове, които се появяват, докато слуша 2Pac, Nas, B.I.G, Eminem, Jay-Z, Mos Def и DMX. Тяхното влияние най-много ще натежи, когато в следващите години Ламар изгражда свой собствен стил.
До пробива си през 2010 г. рапърът изкарва три микстейпа и се подвизава с псевдонима K. Dot. В тези години действа като подгряващ изпълнител на The Game или други изгрели и вече излезли рапъри. В действителност обаче това се явява загрявка за самия него, след като е забелязан от Dr. Dre, който започва да го продуцира.
Това дава необходимия тласък на кариерата на Ламар и пътят към върха продължава с последвалите хитови албуми Section.80 (2011), Good Kid, M.A.A.D City (2012), To Pimp a Butterfly (2015), Damn (2017), както и тазгодишният Mr. Morale & the Big Steppers.
С острия си език рапърът често закача някои свои колеги, най-вече Drake, с когото не се обичат особено много. Нерядко иронизира индустрията на музикалния бизнес и особено много меркантилността. Основният фокус на Ламар обаче си остават по-сериозните теми като политика, социално неравенство, расова дискриминация или лични истории.
Именно тези проблеми са основна част от албума му DAMN, който привлича вниманието на комисията на наградите "Пулицър" в категорията за музика.
В продължения на десетилетия хип-хоп музиката е подценявана от критиците, въпреки че тя се налага все повече в социално-културния живот на западните общества. Тази тенденция се разчупва едва през последните десетина години заради водещи имена като Ламар, който се превръща в първият рап изпълнител с престижната награда "Пулицър".
Изключителен пробив, имайки предвид консервативния характер на наградата, която винаги дотогава е давана на класически или джаз музиканти.
Журито определя албума като "виртуозна колекция от песни, съчетаваща разговорен език и ритмичен динамизъм, която предлага въздействаща картина на сложността на съвременния живот на афроамериканците."
Наградата за Ламар се възприема широко за лично признание към неговия талант, както и като едно закъсняло такова за приноса на хип-хопа към съвременната култура. Точно както друг носител на наградата - Боб Дилън, Ламар се превръща в глас, който отразява социалните промени на своето време.
"Неговата работа лекува много наистина дълбоки рани в рамките на хип-хоп общността, общността на чернокожите и изобщо американската общност", смята Кристофър Дрискол, съавтор на книгата "Кендрик Ламар и създаването на Black Lives Matter".
Затова и сега не е изненада, че албумът "Mr. Morale & the Big Steppers" мигновено се превърна обект на множество анализи заради разсъжденията върху пандемията в песните "N95" и "Count Me Out" или проблемите на чернокожите семейства във "Father Time" и "Mother I Sober".
Ламар даже изразява и подкрепа за транс общността в един от акцентите на албума, "Auntie Diaries". На фона на спокоен ритъм той разказва за двама транссексуални членове на семейството си, които са му помогнали да избере "човечността пред религията".
Интересно, имайки предвид крайните хомофобски настроения в хип-хоп общността, както и факта, че самият Ламар е силно вярващ християнин.
Действително не са много музикалните артисти, които са оставили наследство отвъд натрупаните богатства и слава по време на кариерите им.
Въпреки че е сравняван с покойния 2Pac, все още е твърде рано да се правят крайни оценки за влиянието, което ще остави Кендрик Ламар.
Но това, което може да се каже, е, че в момента той със сигурност представлява пример за едно поколение от настоящи и бъдещи музиканти и творци.
