След като през 2020-а много групи и изпълнители отложиха планираните си албуми, 2021-ва беше една от най-силните музикални години в новата история на рока и метъла.
Тежката музика процъфтяваше през последните месеци благодарение на завръщания на големи имена и израстване на нови обещаващи таланти.
В метъла се насладихме на музика от Architects, Gojira, Every Time I Die и Archspire, която напълно отговаряше на очакваното качество.
Iron Maiden доказаха, че все още са на гребена на вълната, завърнаха се банди като Helloween, Exodus и Fear Factory.
Дори Limp Bizkit се появиха триумфално след години на мистерия, отлагания и съмнения около шестия им албум.
И тъй като някак неусетно 2021 г. почти свърши, е време да обобщим върховите постижения в метъла и рока за последните 12 месеца.
Хубавото е, че качествените албуми са твърде много и списъкът няма как да е изчерпателен - но по-долу със сигурност ще намерите селекция от албуми, които бяха знакови за годината и си заслужава да слушате (отново):
Maneskin - Teatro d'ira - Vol. 1
Италианците разбиха на пух и прах твърденията, че рокът е мъртъв и че е обречен на нишово съществуване далеч от комерсиалната сфера.
След триумфа на Евровизия, бандата прибра още куп награди и с албума Teatro d'ira: Vol. 1 още веднъж доказа, че не е някакво краткотрайно явление, а e увереното ново лице на рок музиката за поколението Z.
Качествено изработените песни и на италиански, и на английски, донесоха още по-голям световен успех след мощния тласък, получен от Евровизия.
Най-хубавото е, че този албум е само първата глава и слушателите вече с нетърпение очакват продължението - Maneskin успяха да приковат трайно погледите към себе си и бъдещето изглежда тяхно.
Evanescence - The Bitter Truth
Толкова много неща могат да се случат на една група в рамките на цяло десетилетие.
В случая на Evanescence, през последните десетина години изцяло липсваше нов материал и дългоочакваният The Bitter Truth трябваше да постави ново начало.
Албумът беше белязан от личната трагедия на певицата Ейми Лий, загубила своя по-малък брат. Пандемията също повлия на процеса по изработване и записване на песните, но The Bitter Truth въобще не е депресиращ албум.
Той е вдъхновяващ и зареждащ за слушане и в центъра са теми като надмогването на тъгата и преодоляването на трудностите. Резултатът е безкомпромисен от първата до последната секунда - Evanescence отново са тук и чакането си заслужаваше.
Foo Fighters - Medicine at Midnight
Как да запазиш музикалната си свежест след цели 9 издадени албума?
За Foo Fighters отговорът се крие в акцентирането върху бодрата и зареждащата страна на оформените от Дейв Грол композиции.
Затова и десетият албум на американците е гаранция за добро настроение и добре прекарано време - макар че по-веселият тон не означава твърде голямо отдалечаване от познатото звучене на групата.
Дейв Грол и компания все още предлагат безкомпромисен рок, а тук се отличават песни като Waiting on a War със звънливата акустична китара, No Son of Mine, перкусивната и лесна за запяване Making a Fire и танцувалната Holding Poison.
Gojira - Fortitude
Кралете на модерния метъл запазват трона си с Fortitude, динамичен и провокиращ размисли коктейл от страхотни груув метъл композиции.
Братята Дуплантиер вкарват и разнообразни по-топли тонове и прогресив елементи, албумът е по-последователен и позитивен от предшественика си Magma, а елементите от класическия рок представляват известно завръщане към корените.
Но най-важни са основните съставки от бруталност, мощ, атмосфера и силна музикална мисъл, които отдавна са гарантирали на Gojira място в историята.
Limp Bizkit - Still Sucks
Показателно е, че Limp Bizkit промениха името на дълго чакания си шести албум и не го кръстиха Stampede of the Disco Elephants.
Те оставиха встрани и диско синглите си от 2013-та и 2014-та и създадоха нещо, което повече отразява съвременността.
Така след 10-годишно чакане, феновете на Limp Bizkit най-сетне получиха това, което любимците им обещаваха толкова дълго. И Still Sucks се оказа един от най-забавните за слушане албуми на годината.
Марковият рап-рок груув на групата е допълнен от лек акустичен поп и силно изразена самоирония. Still Sucks се оказа още едно допълнение в списъка на ужасно дълго чакани албуми, които в крайна сметка оправдават очакванията.
Iron Maiden - Senjutsu
Британските метъл легенди забавиха издаването на Senjutsu в продължение на две години, преди най-сетне да зарадват феновете с първи нов албум от 6 г. насам.
Веднага се забелязва, че това е по-предизвикателен и приключенски настроен албум от последните няколко на Maiden, но основният композитор Стив Харис запазва своя уникален, мащабен стил, съдържащ целия мечтателен и величестен дух, с който свързваме групата.
Senjutsu е епична над 80-минутна продукция, в която всяка песен се разгръща подробно и разнообразно, отнася слушателя на далечни места и го примамва с пресъздаване на епични фиктивни и исторически сцени.
Големият Брус Дикинсън пък звучи така, сякаш може да пее по този начин още поне 40 години.
Spiritbox - Eternal Blue
Очакванията към дебютния албум на канадците бяха толкова големи, че изглеждаше невъзможно те да ги оправдаят.
Но Eternal Blue ни най-малко не разочарова, а бетонира Spiritbox като едно от най-значимите нови явления в метъла.
Вокално и инструментално песните препускат от неустоимо ефирното и красивото до бруталното и тежкото - по начин, оценяван и от закоравелите метъл маниаци, и от новаците в тежката музика.
Стилистичното разнообразие и прогресът на Spiritbox остават впечатляващи и е трудно групата да бъде поставена в някой конкретен поджанр на метъла.
Високата оценка не идва само от музикалната критика и от задълбочените ценители, групата си печели все по-масова аудитория.
В днешно време е почти нечувано дебютен албум на рок или метъл група да влезе директно в топ 15 на Billboard - Spiritbox обаче го направиха и това е доказателство, че бандата има шансове да пренесе метъл музиката до една напълно нова аудитория.
