Да хвърлим поглед към новата музика през годината. Колко от изгряващите изпълнители са археолози, оформящи мозайка от фрагменти от отломките, съставящи попкултурата на новото хилядолетие? Безспорно има истинско удоволствие в оркестрираното безумие, сътворено от струнните инструменти на Clean Bandit например, но проблемът с носталгичната естетика е, че тя се ограничава до имитиране и преработване на идеи, чувства и желания от миналото.
Макар иновативната електронна музика да процъфтява в ъндърграунда, трябва да има и изпълнители за бъдещето с глас, лице и човешки пулс.
И една от тях демонстрира точно такъв потенциал в лятна нощ в Лондонския институт за съвременно изкуство. Под минималистично осветление и пред черен декор, FKA twigs извива крайниците си прецизно в унисон със звуков пейзаж на тежък бас, топли акорди и звънтящи чинели, изграждащи странни и непредсказуеми ритми. Докато изпълнява Two Weeks, звучащия като химн и характерно сексуален неин сингъл, за първи път дебютирал само 72 часа преди шоуто, той вече звучи като претендент за най-добра песен на годината.
"Този час изтече сякаш за броени минути", отбелязва един рецензент, докато друг музикален уеб сайт изведнъж въвежда система за оценка в рецензии на лайвове, само за да даде на шоуто 10/10.
Коя всъщност е FKA twigs, и защо тя така успява да омайва публиката?
Израснала в Челтънхам, Талия Барнет винаги е била различна от другите деца в училище. Докато другите са слушали Take That и Spice Girls, Барнет е прекарвала повечето време сама, влюбвайки се в Били Холидей, Марвин Гей и Ела Фицджералд. Напътствана от майка си - учителка по салса, Барнет навлиза в пърформанс изкуствата от ранна възраст. На 17 години тя се мести в Лондон, където продължава да учи балет, хип-хоп, кръмп и съвременни танцови стилове, същевременно работейки по гъвкав вокален стил, който сега бива сравняван в равна степен с Алая и Кейт Буш.
Пробивът настъпва през 2012 г. когато FKA twigs започва продължителната си серия от провокиращи размисъл музикални клипове със сексуално директната, екзотична визия на песента й Hide. Следващата година twigs записва първия си миниалбум с родения във Венецуела експериментален продуцент Arca, който тъкмо се е оказал в светлината на прожекторите като консултант-продуцент на Yeezus.
В този момент FKA twigs вече е обявена за следващия голям хит
Дни след концерта в ICA, twigs поддържа атмосферата неангажираща. Тя танцува закачливо на фона на Дрейк и британски геридж класики, гушка добре поддържано куче на име Хектор и остава абсолютно неповлияна от вестта, че билетите за следващия й концерт са практически разпродадени - часове след пускането им в продажба. И тя е отзивчива, забавна и непоколебимо искрена.
"Всъщност имах ужасен глас, когато пеех като малка", споделя тя, докато я гримират за фотосесия. "Помня, че участвах в пиеса и трябваше да пея люлчина песен. Беше в истински театър, а аз бях толкова отчайваща, че хората се смееха, докато пеех, защото звучах зверски фалшиво. Помня как майка ми ми каза: „Талия, обичам те... но трябва да репетираме тази песен!".
Въпреки че гласът й започва да еволюира в нещо уникално в тинейджърските години, тя твърди, че е било необходимо доста време, преди да се появи страстната изтънченост на FKA twigs. "Една от първите песни, които написах, мисля, че на около 16 години, беше за отиване на почивка и запознанството с момче", смее се тя.
"Написах я върху отвратителен самба бийт, изсвирен на Yamaha кийборд, и звучеше така: ‘Лятната романтика на моите мечтииииии!'"
За тези, обожаващи FKA twigs от появата й онлайн през 2012 г., обезоръжаващо дружелюбният й и самоироничен характер изглежда странно съчетан с образа на мистериозната, извънземна съблазнителка, в който тя се преобразява на сцената. До този момент повечето шум около нея се поддържа от внимателно изпипана стратегия за популяризация и последвал митологизиран имидж.
Когато първите й видеа пробиват в YouTube, изглежда неясно дали Twigs (FKA идва по-късно, след юридически проблеми с друг изпълнител) е солов изпълнител или група, а липсата на биографично инфо онлайн и нежеланието й да дава интервюта допълнително подхранват любопитството към ексцентрично красивото момиче, което се появява на корицата на влиятелното списание i-D. За много нейни фенове първият поглед към живите й изпълнения е прекрасно заснетото видео как пее Hide сред руини до Тулум, Мексико, докато местните хора гледат с учудване.
Реалността обаче е, че twigs работи по този проект с мениджъра си от години и упорито се старае да обори идеята, че някак се е появила от нищото. "Не съм малка и наивна, ако ме разбирате. На 26 съм, пребивавам в студио 4-5 пъти седмично от 19-годишна възраст, просто не съм пускала неща, но винаги съм ги правила зад кулисите".
И след години, прекарани на смесителния пулт, тя определено е развила страст към апаратурата. Поне 10 минути превъзнася дръм-машината си Tempest и техниките й за вграждане на перкусия с музикални гами със скорост, която е трудно да бъде доловена. Тя говори емоционално и за колегите си музиканти - Тик, който я е запознал с гореспоменатия Tempest - и Сиан, който по нейни думи винаги охотно е реагирал на нейните панически обаждания в 3 часа сутринта за софтуерни проблеми, заради които не може да заспи.
Като всички аспекти в работата на twigs, подходът й към правенето на музика е колаборативен, но със запазване на пълен контрол
Тя е работила с Arca, Емил Хейни, Дев Хайнс, нео-RnB гениите brother duo inc и Clams Casino, но сегашният й албум е замислен като цялостен авторски проект на twigs. Тя също така е съ-режисирала и повечето от клиповете си, а според нейната стилистка и близка приятелка - Карън Кларксън, е отхвърлила доста изгодни предложения, за да запази имиджа си.
"Естествено, много дизайнери си предлагаха услугите, имаше много шум около twigs, тя би се вписала добре в този свят. Но тя не иска да се превръща в модно лице", казва Кларксън. "Не че нейният стил е нещо, което е модно сега - правим неща, които й отиват, които са естествени и ни харесват".
Може би защото възможностите да се обсъжда творческият процес на twigs досега са били малобройни, или просто има стари патриархални убеждения, че е невъзможно да си независим и да изразяваш уязвими емоции от женска перспективна, но като цяло пресата омаловажава активната творческа дейност на twigs. "На продуцентската и режисьорската ми работа не се обръща особено внимание и донякъде си мисля, че е защото съм жена, за съжаление; всички постоянно се опитват да те превърнат в поп звезда. Поп звездите не пишат сами музиката си, не продуцират сами музиката си и не режисират сами видеата си. При много хора въпросът стои така: ‘И така, кой е любимият ви дизайнер?'."
Запитана дали някога е подлагана на натиск да прави компромиси, за да се съобразява с гореспоменатото търсене на „поп звезди", тя си спомня записите с продуцента Пол Епуърт, работил за Азалия Банкс, Coldplay и Пол Маккартни. "Помня, че преди да вляза в студиото с него, изпитвах страх. Мислех си: Ама какво правя аз? Това не съм аз, защо влизам в студио с този нашумял продуцент? Всичко ще звучи като Адел или нещо подобно", признава тя.
"Бях блокирала цяла сутрин, вече закъснявах с час за записите и му се обадих във влака: ‘Здрасти, нещо против да обядваме първо?'. Мислех си: ‘Той си има деца, ще си тръгне към 8 вечерта. Някак мога да се справя с 3 часа в студиото, в които да правим глупости, или да се преструвам, че ми харесва'."
За щастие, Епуърт не е имал намерения да заглажда нейната ексцентричност
"Отидохме да си вземем нещо за хапване и първото, което той ми каза, беше: ‘Честно, малко се колебаех за тези записи, чувствах се нервен!". След като разчупихме леда, всичко тръгна чудесно. Отидохме в студиото и той се държа напълно естествено, вслушваше се във всичко, което казвах, остави ме да действам както преценя. Записите бяха страхотни, записахме Pendulum заедно, което е една от любимите ми песни в албума".
Като много други парчета на twigs, Pendulum изследва темите на психосексуалните борби за власт и желанията, които се засилват, когато партньорът избягва, отрича или отнема емоционалната връзка. И като доказателство за уменията й като автор на песни, тя умее да превключва между пасивни и доминантни роли с деликатни корекции в текстовете.
"Обичам да правя това", казва тя. "Добър пример е [заключителното парче на LP1] Kicks. Текстът гласи "Кажи ми какво правя, когато не си тук?" И в началото това звучи доста отчаяно. Но в края звучи като "Какво правя, когато не си тук? Доставям си удоволствие сама. И съм по-добра в това от теб. Заета съм!", смее се тя. Дали някога се чувства неудобно да пее за толкова лични неща пред хора? Тя поклаща глава. "Работя бързо, нямам време да мисля за това каква част от себе си разкривам. Ако се чувстваш неловко, не се отдаваш, нали?"
Преди twigs е представяна като затворена и неразговаряща с медиите, и след като на мълчанието й вече е сложен край, предстои тежка серия от интервюта
Как се чувства тя като обект на журналистическо внимание? "Чудесно, особено като говоря за това какво правя, но е доста скучно да говоря за самата себе си", твърди тя. "Не съм важна аз, а музиката ми, визията, усещането, атмосферата. Кого го вълнува какво е работила майка ми, когато съм била между 8- и 12-годишна, или примерно отношенията с дядо ми? ... Макар че, за протокола, отношенията ми с дядо са чудесни!"
Тя има право. Естествено е да се изкушаваме да научим повече за енигматичната певица, която прокарва нови пътища в поп музиката през последните две години. Но на този етап воалът вече е свален. Светът знае историята на FKA twigs, както и знае, че тя е създала фундаментален дебютен албум за влюбените хлапета на 2014 година. И е готов да го чуе.
