Въоръжен с нежен глас и безкомпромисен дух, нигерийският певец Ола Онабуле печели почитатели по цял свят.
Музикантът често е описван като "най-добре пазената тайна на музиката", тъй като кариерата му обхваща цели две десетилетия. Онабуле споделя, че макар и да долавя "скрития комплимент" в този израз, той се старае да постигне повече.
"Не е редно да бъда тайна. Имам предвид, че това не е професия, в която трябва да бъдеш пазен в тайна" твърди той. "Стоиш на сцената и изливаш душата си там, защото искаш възможно най-много хора да чуят песента ти, идеята ти, или твоето послание".
Посланията му не са етнически, нито са непременно социални
Музикалният му стил смесва африканските му корени с джаз и соул-елементи, докато пламенният му глас се движи между височините и дълбините на емоцията. В тон с широкия диапазон на вокалните му способности, песните на Онабуле засягат разнообразие от теми - от лични преживявания до обществени проблеми.
"Пиша песни затова защо в моя роден континент хората прекарват толкова много време, връщайки се назад към нещата, които са ни били причинени в миналото. Въпреки че тази емоция е напълно оправдана, мисля, че е време хората да положат усилия, за да се измъкнат от това трудно положение," твърди Онабуле.
Адаптацията му в британски условия не минава особено гладко
Роден в Лондон от семейство с нигерийски произход, певецът с кадифен глас се премества в Нигерия, когато е още съвсем малък. Ярките спомени от биещите африкански барабани и пикантната нигерийска храна го следват и в Обединеното кралство, където се завръща на 17-годишна възраст.
Този преход не е лишен от предизвикателства, разкрива Онабуле, който прекарва първите си години в новата страна в опити да намери своето място под слънцето, докато балансира между различните култури, с които се сблъсква.
"Доста време ми отне да разбера къде точно се намирам в цялата схема" казва той. "Мисля, че подсъзнателно много исках да съм нигериец, исках да съм африканец и трябваше да открия начин как да постигна това, въпреки че междувременно, за да оцелея, ми се налагаше да бъда асимилиран възможно най-пълноценно в новата среда, в която се бях оказал".
Въпреки че лейбълите проявяват интерес към него, той предпочита независимостта
Въпреки че първоначалните му планове са да изгради кариера като юрист, Онабуле бързо изоставя правото, за да следва страстта си към музиката и да се отдаде на по-несигурната професия на музикант.
Неговият талант не остава незабелязан и в началото на 90-те години той подписва договор със звукозаписната компания Elektra. За добро или лошо обаче връзката му със системата от големи лейбъли не продължава дълго.
"Научих на собствен гръб какво точно искам и какво не," споделя той. "Тези компании са като предубедени и фокусирани върху точно определена визия хирурзи, които вземат една песен, правят й дисекция и я орязват напълно - "това няма да се хареса на публиката, онова няма да й се хареса" - и така не остава нищо от парчето".
Сделката между Онабуле и звукозаписната компания се проваля само година по-късно, след което той споделя, че е знаел "без капка съмнение, че искам да бъда възможно най-независим, което означава да вървя по пътя си сам".
"Африканската проблематика е важна - но защо все се изтъква само негативното?"
Постоянството на Онабуле го кара да си построи собствено студио и да създаде свой лейбъл. До момента той има седем издадени албума, като последният от тях, "Seven Shades Darker", дебютира на пазара в началото на 2011 г. Както и при предишните му албуми, и в този личат африканските корени на Онабуле, които допълнително подсилват посланието, което се опитва да предаде.
Онабуле казва, че голямото му желание е Африка да поеме по друг път и да открие начин да застане рамо до рамо с развитите държави. "Ако пусна новините и видя поредната неприятна история за Африка, ще напиша песен за това, че в класацията за най-щастливите държави на ООН, челната десятка почти винаги е съставена от африкански страни. Защо не разпространим този факт? Защо винаги трябва да ни свързват с бедност, корупция и жестокост?"
