Когато играе футболният отбор на резервите на Донкастър Роувърс, обикновено публиката се състои от стотина души - в най-силните дни. Но в сряда вечер стадионът им се напълни с 4-5 хиляди нови фенове на Донкастър, повечето от женски род и под 16-годишна възраст, крещящи в истерия по новата звездна резерва на отбора.
Иде реч за Луи Томлинсън, 22-годишният певец от най-обичаната поп група в момента One Direction.
Няма никакво значение, че той започна мача на скамейката - още докато Томлинсън загряваше край тъчлинията в светложълт потник, зрителите виеха неудържимо при всяко негово движение.
Това беше първи мач на певеца за тима от родния му град. Той беше привлечен без договор през август - хитър ход, целящ да подобри престижа на Донкастър и да събере пари за благотворителни цели, в случая за детския приют в града.
Също като техния идол, повечето фенове на трибуните правеха дебюта си на футболна среща и останаха далеч от общоприетия етикет при гледане на мач.
Тях твърде малко ги интересуваше дали номер 19 от домакините е в засада (въпреки че все пак бяха на нещо като локално дерби срещу Ротерхам), а се вълнуваха дали приятелката на певеца Елинор (проклета да е!) е онзи силует, очертаващ се в администраторската кабина.
Други въздишаха тежко, когато бащите им обясниха, че мачът трае цял час и половина, а техният герой може да се появи на терена чак към края.
Не всички бяха впечатлени
Фенове от доста далеч бяха дошли специално за Томлинсън. Лилиана Ирисон и Алма Лидиа бяха на достатъчно сериозна възраст, за да откажат да си признаят годините, но си признаха, че идват от Мексико - 13 часа полет за 900 паунда, по техни думи.
На развален английски Лилиана опита да обясни защо Луи е мъжът-мечта за приятелката й: „Казва, че обича сините му очи. Той е добро момче. И татуировките му обича, много секси".
11-годишната Роузи Уеб обаче не беше впечатлена. „Тук съм заради футбола", настоя тя със силен йоркширски диалект и якето й с цветовете на Ротерхам доказваше тази теза - момичето просто беше от гостуващата агитка. „Много е досадно, трябваше да си взема тапи за уши".
Автентичните фенове на Донкастър изглежда посрещат Томлинсън със смесени чувства, поне за това свидетелстват две 15-годишни момчета пред стадиона. „Той събира пари за благотворителност и хората си купуват фланелки и шалове на отбора, което е хубаво", отчетоха те.
„От друга страна е малко унизително. Останалите отбори ни се подиграват, че държим поп звезда в Донкастър".
Идол за 7 паунда
На футболното игрище Луи Томлинсън далеч не е уверен като на сцената. Той влезе в 64-ата минута и за първи път докосна топката две минути по-късно, когато тя отскочи уплашено от подбедрицата му.
Повечето останало време прекара с ръце на кръста (на няколко пъти си пооправи и косата), заел мястото си в защитата на Донкастър.
В един нормален мач феновете искат тимът им да победи. Но тук те крещяха, когато Томлинсън падна в опита си да ритне топката, скимтяха, когато заставаше на гредата при корнер, и не даваха пет пари, че срещата завърши 0-0.
Та те се бяха доближили до Луи Томлинсън много повече, отколкото ще могат да го направят при който и да е от концертите му! И то срещу някакви си 7 паунда за билет.
