Една нощ през 2014 г. барабанистът на Faith No More Майк "Пъфи" Бордин сънувал как седи зад своя сет барабани и свири зверски бийт. Щом се събудил, той веднага пуснал камерата и записал каквото могъл да си спомни от съня.
На сутринта пратил видеото на музикалния продуцент и басист на групата Бил Гулд и така се родила една от песните в седмия студиен албум на Faith No More, наречен Sol Invictus.
Това е и първият нов албум на големите рок експериментатори от 18 години насам, а до официалната му премиера остават някакви си 10 дни.
Парчето от съня на Майк Бордин се получило бързо, но това не важи за останалите записи от Sol Invictus, започнати самостоятелно от Бил Гулд преди повече от 5 години. Басистът говори за безбройни часове, прекарани в домашното си студио, на които се отдал заедно с останалите от групата - Бордин, китариста Джон Хъдсън, кийбордиста Роди Ботъм и вокалиста Майк Патън.
Въпреки необичайно дългото време на изработка, албумът звучи директно, импулсивно и най-вече спонтанно. Както голяма част от каталога на Faith No More, новите песни смесват соул, поп, фънк, метъл и експериментален рок, за да докажат, че музикантите не са загубили амбицията и таланта си, които през 90-те ги отличаваха от всички останали алтърнатив, рок и метъл банди.
През по-голямата част от периода, в който Гулд е правил нови песни за албума, Faith No More си оставаха единствено концертираща банда.
Те се събраха повторно през 2009 г. след 11-годишна пауза и тогава идеята за албум им се струвала абсурдна - но само докато басистът не им предложил една нова песен на репетиция (Matador) и те не я включили в репертоара си.
Противно на някои представи за тях като за типични рок звезди, Faith No More имат изпълнена с трудности кариера в най-активните си години.
Голямото напрежение тогава идва от очакванията да повторят комерсиалния успех на поп-метъл албума от 1989 г. The Real Thing. Групата иска да експериментира с необичайни ритми, темпа и аранжименти (както в Angel Dust, 1992), но колкото повече страни от мейнстрийма, толкова повече недоволство получава от своя лейбъл.
„Борехме се за оцеляването си, но много се уморихме. И когато се озовете в такава ситуация, накрая започвате да стреляте един по друг. А това не е здравословно за дълголетието на една банда", обяснява Бил Гулд.
През 1998 г., след издаването на иронично озаглавения Album of the Year, Faith No More се разпадат.
Музикантите започват да работят по отделни проекти, а Бил Гулд продължава да пише песни и периодично да убеждава останалите отново да свирят заедно.
Майк Патън, направил свой лейбъл и кариера с редица банди и самостоятелни проекти, се дърпа от идеята цяло десетилетие. Но на сватбата на Роди Ботъм през 2007 г. членовете на бандата отново усещат енергията между тях и две години по-късно започва вторият им период като група.
Днес Faith No More са в позиция, в която нямат нужда да печелят който и да е на своя страна. „Мисля, че дълголетието ни е свързано с това, че като банда имаме много силна идентичност, от която не бихме могли да избягаме и да искаме", казва Гулд.
„Може би това се случи, защото всички сме силни индивидуалности, които не биха се вписали в много други среди. След всичкото това време просто чувствам, че сме щастливци задето сме се намерили един друг".
