Кое е нещото във филмовите трейлъри, което ви прави най-голямо впечатление? Подбраните реплики? Специалните ефекти? Емоционалните физиономии на основните персонажи?
Или може би... музиката?
Докато някои филмови студия като 20th Century Fox търсят магическата формула за създаване на перфектния трейлър, една от най-важните съставки отдавна вече е ясна. Правилно подбраната музика може да ангажира зрителя към това, което вижда, и да го убеди, че трябва да даде парите си и да види дадения филм на голям екран.
2WEI правят точно това – с музиката си убеждават зрители, че трябва да отскочат до киното за поредния блокбъстър.
2WEI (от "zwei", нем. "две") са немско дуо композитори, които създават музика за трейлъри на филми. Сещате се – онези епични оркестрални композиции, чиято цел е да накара кожата ви да настръхне, докато гледате рекламата на предстоящ блокбъстър. Техни композиции са използвани за трейлърите на филми като "Wonder Woman", "Hellboy", "Tolkien", "Tomb Raider", "Ghost in the Shell" и "Mortal Engines".
Различното при 2WEI е, че те са се насочили към създаването на епични кавъри на популярни песни, които тематично да подходят на даден филм.
Пример за това е трейлърът на "Tomb Raider" с Алисия Викандер, озвучен от кавър на "Survivor" на Destiny's Child. Популярната поп песен е запазила основата си и лесно може да бъде позната от слушащия, но същевременно благодарение на 2WEI се е сдобила с по-ударно, екшън звучене, подходящо за такъв трейлър.
Последното попадение на немското дуо е епичен кавър на "Smoke on the Water" на Deep Purple, който "придружава" втория трейлър за новия "Hellboy" (сниман, между другото, в България). И въпреки смесените очаквания около новия преразказ на историята за демонското дете, отгледано от хора и превърнало се в ловец на паранормални изроди, музиката на 2WEI е нещото, което те кара да гледаш по-благосклонно на продукцията.
Но кои са хората зад дуото и как са се заели с един толкова масов и същевременно непознат музикален жанр като "епичната музика" (epic music)?
2WEI се състои от германците Кристиaн Форлендер и Симон Хеегер. Двамата се запознават в колежа още през 2005 г. и започват заедно да създават музика, макар и не толкова сериозно. Още тогава си поставят и обща цел – един ден да си направят собствено звукозаписно студио върху магазин за сърфове във Венис – популярния плажен квартал на Лос Анджелис.
И двамата се озовават там в различен момент. Симон пръв получава работа в друго студио, а когато Кристиан също пристига в Щатите, неговият приятел вече е решил да напусне страната. Срещат се за малко на летището, пляскат ръце за довиждане и всеки поема по своя път.
Симон се връща в Германия и работи в различни компании за рекламна музика. Кристиан остава в САЩ и почти шест години се занимава със създаването на филмова музика. Работи в "remote control" – студио на популярния композитор Ханс Цимър.
През 2016-а Кристиан също се връща в Германия и двамата приятели отново се събират. Казват си, че ако не сбъднат плана си за обща музикална кариера сега, няма да успеят никога. Още същата седмица Симон напуска работата си и двамата започват да композират заедно.
Първият въпрос, който си задават, е каква е тяхната специалност? Все още имат желание да правят музика за реклами, но също така искат да работят по саундтрака и на големи холивудски продукции. Така стигат до идеята да създават музика за трейлъри – нещо, за което не са се замисляли за момента. Кристиан вече има уменията, придобити от работата в "remote control", и двамата започват да избистрят своето собствено звучене.
"Не знаехме, че всъщност има цяла фенбаза от хора, които слушат жанра, сега познат като "епична музика", докато тренират, играят видеоигри или учат", споделя Кристиан в интервю пред Kerrang!.
Той и Симон подхождат към начинанието като към писането на "нормални" песни – всички парчета са дълги между 3 и 4 минути, а не са едноминутни като при повечето мелодии за реклами. Това проличава особено много в последния им албум, в който има най-вече кавъри – микс между класическа филмова музика и популярни песни.
В своите парчета Саймън и Кристиан използват много барабани, допълнени с духови инструменти и електронни такива, за да се получи комбинация между органични и силно обработени звуци. Когато използват китари, се стараят те да се слеят с оркестралната част.
Целта е да се създаде едно голямо, общо звучене, вместо да се чуват двайсетина отделни инструменти.
Подбират песните, на които да направят епичен кавър, спрямо това дали парчетата имат в себе си нещо силно и запомнящо се, което всеки разпознава.
Дават пример с може би най-популярния си кавър – този на "Gangstas Paradise" на Coolio, който беше използван в трейлъра на филма на Люк Бесон "Валериан и градът на хилядите планети". Не използват никаква част от текста или вокалите на оригиналната песен, а само четири такта от припева.
"Всеки го знае, но се замисля "Къде съм го чувал?", защото е в много различен контекст, когато е акомпанирано от хор от 50 души и епични барабани", разказва Симон. "Харесваме да го променяме толкова, че да звучи свежо, но в същото време да се усеща уважението към оригинала и да звучи близко до него. Никога не искам да променяме епичния риф, просто го слагаме в различен контекст."
Немското дуо работи по създаването на кавъри за хип-хоп и поп песни, защото при тях е "много лесно" да добавиш това усещане за по-специална нагласа. Според 2WEI обаче е трудно да направиш същото с рок песен, която всеки знае и вече има огромен заряд.
Така, когато решават да направят кавър на "Smoke on the water", целта им е да уважат оригинала, но да добавят към него и нов пласт. Това, което се опитват да избегнат, е риска да "съсипят" песента.
Досега нито един от музикантите, към чиито песни са добавили тонове епичност, не се е свързвал с тях, за да им каже, че харесва даден кавър. Интересно е обаче, че Бионсе дава одобрението си за кавъра на "Survivor". Това означава много за 2WEI, защото мениджърите на певицата им обяснили, че тя никога не одобрява кавъри на свои песни и това е било някакво невероятно изключение.
Същото се случва с "Gangstas Paradise". Използваният от 2WEI елемент всъщност не е оригинално творение на екипа, с който е работил Coolio, а е от песен на Стиви Уондър. След като го чува, легендарният музикант също дава одобрението си за него. Това признание е достатъчно на младите музиканти.
А мечтата им за собствено студио? Тя почти се е реализирала. Вече имат такова и макар да не е върху магазин за сърфове, се намира на една пресечка от плажа на Венис.
