Пред Дейвид Броун от Rolling Stones, музикантът Лени Кравиц, който от години живее наполовина в Париж, наполовина на Бахамите, споделя своето мнение за кървавите атаки, за живота в града и защо смята, че Франция скоро ще се съвземе.
Когато се случват атаките, Кравиц не е в Париж, но той признава, че се чувства силно засегнат, макар и непряко, от случилото се.
Париж е единственият голям град, който определям като свой. На Бахамите водя селски, тих живот сред природата. Но в Париж имам къща. Мои приятели постоянно посещават камбоджанския ресторант Le Petit Cambodge (мястото на една от атаките на 13 ноември, петък - бел.ред).
Бил съм на Стад дьо Франс на концерти и на мачове.
Свирил съм на сцената на Батаклан и съм ходил на концерти там.
През 90-те Alice in Chains свириха именно там и ме поканиха на сцената по времето на един джам-сешън. Последният концерт, на който бях в Батаклан, беше на Black Keys - намирах се горе на балкона.
Батаклан е институция.
Намирах се на Бахамите, когато чух за стрелбата в Батаклан. Разбрах преди медиите, защото мой приятел в Париж ми се обади. А той е получил смс от някой, който е бил вътре и който му е писал какво се случва.
Детайлите бяха доста смразяващи. Беше ужасяващо, а смелостта на този човек се състоеше в това, че докато е бил ранен, е успял да напиеше смс до моя приятел.
Една жена от моя екип, която работи в кетъринга по последното ми турне, е бил ранена, а човекът с нея - мъж - е бил убит. Те и двамата са работели за групата - Eagles of Death Metal. Тя е писала на моя приятел Крейг, съобщавайки му как е трябвало да се преструва на мъртва през цялото време, лежейки измежду телата.
Един от моите приятели, с когото понякога се виждам в Париж, е имал билети за концерта и е искал много да отиде, но не е успял и е продал билетите. Има истории и за други хора, които са отишли на концерта с билети от приятели. "Хайде, отиваме!" са си казали - и сега са загубили животите си.
Независимо обаче дали е някой, когото познавам или не - това е шок за мен и съм силно притеснен.
Струва ми се, че сега такива неща могат да се случат навсякъде. Аз живея на сцената и ходя постоянно на музикални събития и се случват такива неща.
Не се притеснявам за живота си в Париж. Бях в Ню Йорк на 11 септември 2011-та. Нещата се нормализираха. Но общо животът там се промени. Можеше да се усети, когато седиш на кафе или в ресторант.
Естествено, сега говорим за Франция и точно за онези хора, но в същото време, подобни неща се случват от Ливан, през Сирия - до Африка. Притеснен съм за всички.
Не е достатъчно "да се молим за Париж" - трябва да се молим изобщо за света.
