Всеки човек е продукт на събитията в живота си и отношенията с хората, с които общува. Понякога тези събития и отношения могат да бъдат мрачни и болезнени. Но дори от болката понякога се появява вдъхновението. Суровата емоция, която намира отражение в изкуството и го прави истинско, живо.
Джонатан Дейвис, вокалистът на легендарната ню метъл банда KoRn, е пример за това. Побои и обиди в училище и дори случаи на сексуално насилие у дома, под носа на родителите му, изграждат Дейвис и го превръщат в личността, която е.
Тези случаи стават основа за много от текстовете на песните му, а спомените за тях помагат на певеца да вкара емоция във всяко едно свое изпълнение. Емоция, която лесно се прехвърля и върху феновете на KoRn.
Още от началото на кариерата на бандата не е рядкост в средата на концерт Дейвис да падне на земята, да рита, удря и крещи под тежките звуци на инструментите на останалите музиканти. Те знаят защо. Феновете също разбират.
Певецът вече частично е прехвърлил върху музиката на KoRn част от своите болка и ярост. Когато обаче изпълнява песните на живо, това да пее не е достатъчно. Тялото му също започва да кипи от емоции, които феновете жадно попиват и умножават хилядократно.
Мразен и обиждан в училище...
Дейвис израства в Бейкърсфийлд, Калифорния. Родителите му се развеждат, когато е на 3. Някъде по това време Джонатан развива астма и редовно влиза в болница през следващите седем години. "Очакваше се да умра. Борех се за живота си и винаги разчитах на някого. Мразя това в себе си, но се боря с него", обяснява по-късно той.
От малък е особняк, който страни от всички. Цени усамотението, но в същото време то неизбежно носи със себе си и депресия. Когато става тийнейджър, се насочва към музиката. Тогава започва да оформя и своя собствен стил, който скоро му носи неприятности.
"Преживях New Romantic* фаза - гримирах се, носех усукани тениски, всички тези глупости. Забелязвах се и заради това страдах много", обяснява Дейвис.
"Заяждаха се с мен, наричаха ме педал. Просто защото носех грим и те не знаеха как да го приемат", разказва певецът още през 1999 г. за отношенията си със своите съученици. Тормозът не е само вербален, а често и физически.
"Сритвали са ми задника няколко пъти. Бил съм бутан и ритан, а учителите също се смееха и ме обиждаха“, разказва Дейвис.
Всички около него му обясняват, че е гей заради външния му вид. Дори го изпращат при съветник по сексуалната ориентация. Той обаче не е наясно със себе си. Заради това опитал да има връзка с мъж.
„Беше абсолютно отвратително, но трябваше да разбера. Просто защото целият свят ми казваше, че съм такъв", разказва Дейвис. Същият този мъж дори го е заплашвал, но Джонатан казал на баща си и проблемът бил "разрешен". Не знае точно как.
Въпреки този случай, дори собственият му баща се е срамувал от него през този период. Когато Джонатан посещавал музикалния магазин на баща си, той казвал на хората, че не е собственият му син, а просто хлапе, което е наел. Все пак преживяното в този период помага на Джонатан да опознае себе си.
"Не съм гей. Знам, че не съм", споделя вокалистът на Korn. По-късно той се жени два пъти и има три деца. Години по-късно обаче преживяното намира отражение в песента „Fagot”.
...презиран и в собствения си дом
Животът на Джонатан не е лош само в училище. Не липсват проблеми и у дома, като зараждащият се в него интерес към музиката е една от причините за това. Когато е на 13, той се сдобива с барабани. Това обаче не се харесва на втория съпруг на майка му.
"Сбих се с доведения ми баща и той разби комплекта барабани. Постоянно се заяждаше с мен и го мразех в червата, заради което се преместих при баща ми, но и мащехата ми не беше доволна. Наруших спокойствието в дома й и тя се постара да ми вгорчи живота", разказва Дейвис. На проблемния тийнейджър му предстоят му още години на домашен тормоз.
Доведената му майка му показва, че не е желан по всевъзможни начини. Един от тях бил, когато Джонатан се разболее, тя да му приготви някакъв буламач, да сложи в него лютив сос и да се смее, когато той изгори устата на Джонатан.
"Тя беше шибана, сбъркана вещица", отсича певеца.
Когато става на 18 мащехата му най-накрая успява да го изгони от дома.
Сексуалното насилие не засяга само жени
Преди да се стигне дотам обаче, Джонатан Дейвис преживява нещо още по-травмиращо – става жертва на сексуално насилие.
Това изживяване намира отражение в някои от песните на KoRn, като най-осезаемо е присъствието на темата в песента "Daddy". Самият Дейвис обяснява, че песента е свързана с болезнен спомен от детството му.
Първоначално спекулациите са, че то е извършено е от баща му - Рик Дейвис. Вокалистът на KoRn обаче неколкократно е обяснявал, че случаят не е такъв.
По-късно става ясно, че насилникът е била жена, която от време на време се е грижела за Джонатан като бавачка. По думите на певеца тя вече е покойник.
Но големият проблем в случая е и липсата на разбиране в семейството. „Отидох при родителите си и им казах, а те си помислиха, че лъжа и се шегувам. Не направиха нищо по въпроса. Не повярваха, че се случва на сина им", разказва Дейвис пред Kerrang!".
Аурата около „Daddy” е все така силна и до днес, а певецът винаги става емоционален при редките живи изпълнения на песента. Веднъж дори се разплаква на сцената, а колегите му не знаят как да реагират. Просто продължили да свирят.
"Пял съм милиони пъти и нищо подобно не е ставало. Но в онзи ден просто се пречупих и 23 години болка се изляха в 5 минути", разказва Джонатан.
Зависимостите
Едва ли е изненада, че след такова юношество Дейвис се обръща към алкохола. Когато се присъединява към KoRn, той вече пие по 2 бутилки твърд алкохол през деня. Така са последвали психическите проблеми.
"Полудях. Бях шибан шизофреник", признава певецът. Започва да получава и паник атаки. Наркотиците не помогат, а само влошават положението. Животът му се завърта в един постоянен, жесток кръговрат.
Един ден обаче решава, че това трябва да се промени. Казва си, че ще спре пиенето, ще започне да взима лекарствата си и ще оправи живота си.
"Исках да се самоубия, бях потънал толкова много в депресията, че исках да умра. Не исках да се събуждам сутрин. И това ме плашеше", обяснява той, макар да признава, че никога не е правил опит за самоубийство.
За да се измъкне от дупката му помагат две неща - шокът от смъртта на дядо му, както и една нощ, в която се прибира мъртво пиян и вижда изплашения поглед в очите на 3-годишния си син.
И в живота му отново има светлина.
Вдъхновение в болката
Всички тези ужасяващи спомени намират отражение в първите албуми на KoRn и в цялостното сценично поведение на Дейвис. За него всяко шоу започва 2-3 часа преди старта на самия концерт – той си създава подходящата нагласа, а когато излезе на сцената, излива натрупаните болка и гняв в изпълненията си.
След края на концерта отива в буса, с който бандата пътува, и търси начин да се успокои и рестартира – играейки World of Warcraft или пък пишейки. Таи в себе си и някаква вяра в Бог, но по негов, собствен начин. "Не вярвам особено много в Библията и други такива неща. Просто вярвам, че ако си добър с хората и те трябва да са добри с теб. Това е начинът, по който живея“, споделя Дейвис.
И ето как, въпреки едно тревожно детство и смазващо юношество, човек успява да изгради себе си и да се превърне в звезда. Не само напук на болката, но и благодарение на нея.
KoRn полагат основата на един цял нов поджанр в метъл музиката, зовящ се nu-metal. И макар пикът в неговата популярност да беше преди две десетилетия, бандата, експериментираща с музиката си, без да забравя нейните корени, все още може да накара феновете си да потръпнат.
И дори две десетилетия по-късно емоцията, която Дейвис влага в изпълненията си, е не по-малка.
