На погребението на Боб Марли, седмица и половина след смъртта му на 11 май 1981, с него си отиват още три неща - червена му китара Gibson Les Paul, Библия, отворена на Псалм 23 (Псалм на Давид) и марихуана. Тази „троица" до голяма степен успешно сумира наследството, което оставя Кралят на регето - свободата, духовната цялост и убеждението, че музиката може да обединява.
34 години изминаха от смъртта на Боб Марли, но към днешна дата загубата изглежда още по-голяма. Защото не се е появил нито един музикант, който да поеме революционното наследство на ямаеца. Никой друг досега през тези години не успя да създаде толкова универсално пробуждаща и толкова политически хаплива музика, както правеше той.
Точно сега Боб Марли е нужен
Раждането и смъртта на Боб Марли се отбелязват в цял свят, а 6 февруари, рожденият му ден (1945), е със статут на национален празник в Ямайка. В столицата Кингстън има музей и статуя на най-популярния реге изпълнител за всички времена - една от най-популярните туристически дестинации там. Творчеството му е неизменна част от празненствата за независимостта на Нова Зеландия.
„В САЩ и Великобритания Боб Марли е възприеман от средната класа като символ на нещо готино, но в развиващите се страни той съвсем отявлено е глас на протеста и на правдата. В Китай има някакъв шанс да чуете Брус Спрингстийн, но никога Боб Марли", коментира Крис Сейлвиц, автор на новата биографична книга „Боб Марли: Неразказаната история".
„Аз съм бунтовник, човече"
Ето защо е толкова важно да запомним Робърт Неста Марли такъв, какъвто наистина беше. Огромната част от творчеството му е радикално и безкомпромисно към политиката, простира се много отвъд омекотяваща зрелищно-развлекателна концепция на западната поп музика.
Той е първата суперзвезда от Третия свят, самороден талант, син на ямайска селянка и британски военен - надзирател на плантация, растафарианец с 11 деца, защитник на единството на Африка...
Музиката на Боб Марли има две основни мишени - западната капиталистическа система и разрухата, причинена от алчност и експлоатация. В текстовете си нарича най-мизерните гета „бетонни джунгли", а расизмът определя като война, защото „докато философията за превъзходство на една раса над друга не бъде тотално изобличена и изоставена, навсякъде е война, аз казвам война".
Извън всички несправедливости, които е виждал, Боб Марли предлага начини за оттичане на неудовлетворението и гнева в посока на продуктивни действия: „Еманципирайте се от менталното робство, никой, освен вас, не може да освободи умовете ви", пее Марли в "Redemption Song".
Наистина активист
Боб Марли не просто изпраща силни послания, окопавани с лежерни и танцувални тонове по цял свят, в 75 милиона продадени копия на албуми.
Той се впуска в политиката и през 1976 г. организира многобройно шествие в подкрепа на неговата изборна кандидатура, въпреки опита за покушение срещу него два дни по-рано. На въпрос дали участието в политиката е добра идея, Марли отговаря: „Моето право е мое право. Както и моят живот. Всичко, което имам, е моят живот".
18 месеца по-късно Боб Марли се завръща в окървавената от партизанска война Ямайка и принуждава двамата върли политически противници - премиера консерватор Майкъл Манли и левия опозиционен лидер Едуард Сеага - да си стигнат ръцете и да обещаят мир.
От беден тинейджър в покрайнините на Кингстън до изпълнител от световна величина и собственик на звукозаписно студио, той през цялото време твори върху палещи страстите и болезнени теми, които разделят обществото.
Боб Марли говори това, което мислят 90 на сто от хората по света. Благодарение на него реге музиката се превръща в саундтрак на политическото недоволство, но днес нейна роля значително е избледняла. Тази музика просто не се откроява толкова ярко, донякъде хип-хопът й отне революционното качество.
Днешният Боб Марли го няма. Вероятно той се появи в друг жанр, защото има много артисти с потенциал. Но преди да опитат, най-добре е да погледнат живота и наследството на Боб Марли за съвети.
