Иги Поп: Кръстникът на пънка. Истинският бунтар

Във втората част от поредицата за златните банди, които ще свирят на фестивала Sofia Rocks 2012, ви срещаме по-отблизо с личността на Иги Поп.

Човекът, който изпя Search & Deastroy, No Fun, Lust For Life, The Passenger. Real Wild Child. Иги Поп.

"Не съм измислил пънка. Мисля, че песните ми послужиха като катализатор за хората, които въведоха понятието "пънк". Слава богу, не съм създавал подобно банално нещо!"

Ето как Иги гледа на живота и миналото си днес. Човекът, роден под името Джеймс Джуъл Остърбърг, изглежда улегнал и помъдрял.

Все пак, дали наистина Иги Поп - личността, сочена за вдъхновител на цялото пънкарско движение в края на 70-те - се е успокоил до такава степен, че да загърби старите си дивотии и да се отдаде на кротък живот и акустична музика? За щастие - не!

Само дето лошото момче е станало по-добро

И се чувства уютно в собствената си кожа. "От доста време не съм си развявал "стария" по сцената. Просто не съм изпитвал нужда.

Освен това, оная ми работа е като ядрената заплаха - всички знаят, че съществува.", признава Иги, който крещеше навремето "Typhoid Mary, she's got soul, sucks all night on an old asshole..." (от парчето Gimme Some Skin) или пък ръмжеше самодоволно: "Her French is perfect, so's her butt... So now I fuck her on the floor, among my books..." (Nazi Girlfriend).

Като изключим някоя и друга бръчка по дяволитото му лице, шоуменът си е все същият жилав и кльощав тип.

Както той самият казва: "Когато бях на 20, изглеждах точно така, както и днес. Тогава ходех редовно да плувам, а сега правя някакви упражнения - нещо като тай-чи.

А иначе не се занимавам с нищо особено - лягам и ставам рано, ям три пъти на ден, не прекалявам с пушенето...

Мразя печена риба, но обичам пържоли, ям си десерта, оригвам се и дрискам като всички останали. Искам да кажа, че, макар да не съм нормален, извършвам съвсем обичайни дейности."

Вероятно причината се крие в концертите

Сигурно сте имали удоволствието да гледате запис от някое шоу на Иги - той не спира нито за миг: беснеене, търчане, мятане, беснеене, търчане... Като някой боец с неизчерпаема енергия.

"Така е, но съм толкова безстрашен само на сцената", разяснява ситуацията човекът със свещеническото фамилно име.

"В крайна сметка, нали затова са измислени сцените - за да се правиш на такъв, какъвто не си. А иначе, колко смел и див мога да бъда, когато, например, унищожавам закуската си!?

Цял живот съм правил това, което са ми казвали другите. Малко време ми остава, за да направя нещата по моя си шибан начин", не крие Игуаната.

Новините

Най-четените