Дзен или изкуството да си купиш Boeing 747 през телефона

2017-а е - не се излагай.

Днешните потребители не са като вчерашните. Пътуваме повече, задържаме се на едно място по-малко, искаме разнообразие, имаме мнение и искаме да го споделим. На висок глас. Разликите в навиците, ценностите, източниците на информация и начина на потребление между различните поколения са огромни.

Затова съвместно с Mtel решихме да се срещнем на четири очи с представители на четири различни възрасти, с които да поговорим за технологии, социални медии и онлайн пазаруване.

Поводът е онлайн магазинът на мобилния оператор и тяхната реклама, която звучи така: "2017-а е - не се излагай! Ела на mtel.bg и вземи нов телефон с тарифен план бързо и лесно онлайн. Защото mtel.bg е магазин."

Той е Станислав, известен повече като Касчийски, @ssk или "местният нормален" в онлайн-средата. На 26 години е и рядко можете да го срещнете без телефон в ръка (в момента - iPhone 6+ и Huawei P10 Lite).

В Webcafe отговаря за "разнообразни неща, забулени в мистиката на нашия живот". За ориентир: току-що завърши Факултета по журналистика с шестица и грамота за заслуги заради работата си по "Адаптиране на информацията спрямо каналите на комуникация".

"И съм Wannabe Journalist, защото все още искам да се занимавам с тази професия"

Да, част от работата му включва и онлайн пазаруване, и не, никога не е плащал за порно...

За сметка на това всеки месец дава по 4 лева за допълнително пространство в Gmail, където отдавна е надвишил безплатния пакет от 17 GB. Това е единственият абонамент, който не е прекратявал, откакто е започнал да го използва.

Случвало му се е да плаща за видео услуги като HBO GO и Netflix, обмисля дали да не изпробва скоро и Amazon Prime Video (тъкмо навреме за премиерата на The Grand Tour 2).

За Spotify си има отработена схема: плаща по 5 евро два пъти в годината за по три месеца.

"После карам три месеца на безплатната версия, научавам всички реклами наизуст и след това се радвам, че пак е дошла офертата за 3 месеца на цената на един".

Неговият таен онлайн guilty pleasure? Всъщност, нe e Tinder ("оттам съм излизал на среща веднъж, влюбих се в момичето, а след година ми се наложи да си я изкарвам от главата").

Оказва се, че когато не прави магии върху сайта, разцъква дребни и неангажиращи онлайн игри в браузър (да, още има браузър-игри) като Midas Gold или Realm Grinder.

"Целта е да кликаш с мишката върху един камък, което ти носи злато. С него започваш да изграждаш сгради, които кликат вместо теб и да ти носят злато. Но ти си длъжен два пъти на ден, жив - умрял, да отвориш играта, за да може да ти продължи развитието".

Пазарува онлайн постоянно и от много години. "Встъпването" му в този свят се случва благодарение на тема във форума на Data.bg, в който хората препоръчват сайтове за безплатни мостри на всевъзможни продукти - от малки парчета текстил и кожа, до rfid чипове или визитки ("със сгрешена фамилия"), например.

"Това беше моментът, в който осъзнах, че мога да поръчам нещо онлайн и то да пристигне вкъщи. Включително ако е безплатно".

Сега пазарува през интернет какво ли не: от USB кабели за 2 долара до 3 чифта обувки Clarks за 400 лева. Не се притеснява да си поръчва дрехи или скъпа техника.

Какво му дава онлайн-пазаруването? Със сигурност решава поне един проблем - загубата на ценно време.

"Ако има как да си спестя физическо ходене до магазин - ще го направя. Стига магазинът да се намира извън близкия един километър, съм повече от готов да си поръчам продукта онлайн".

При това - по всяко време на денонощието. В четири часа през нощта, през телефона си е поръчвал три броя звездни карти от "Андромеда". Магазинът им е на около километър и половина от офиса, така че е "извън неговата зона на комфорт". Предпочита да изчака с един ден и да си ги вземе от съседния офис на Еконт.

Не го притеснява забавянето, което винаги намира за напълно нормално ("поръчвал съм подаръци на гаджета, които докато пристигнат, вече нямам отношения с гаджетата").

Проблемът идва, когато поръчка от чужбина изобщо не дойде заради недоразумения в "Български пощи", например.

"Наскоро ми се наложи да си купя слушалки с по-ниско качество от магазин на улицата, защото тези, които си поръчах от Китай, така и не стигнаха до мен. Те бяха пристигнали в до България, но бележката за доставката не дойде. По принцип можех да поискам да ми върнат парите, но търговците винаги отговарят с молби да не им развалям бизнеса и да не ги докладвам в Ebay или Amazon. Сега съм помолил да ми изпратят нови. Аз си искам продукта, не ме интересуват онези 15 долара, щом съм ги дал за страхотни слушалки", казва той.

В случая: става дума за KZ Ate - т.нар. Chi-Fi слушалки, които вадят звук с високо качество, но в китайски вариант и на ниска цена. Толкова ниска, че можеш да ги раздаваш на приятели.

Няма притеснение да купува стоки от чуждестранни търговци - обикновено при тях качественият контрол и регулациите са по-високи. Ако Amazon например засече дефект в продукта, притиска търговците да не правят повече гафове.

Проблем вижда само когато има основания да се притеснява за обслужването на гаранцията на стоката в България.

"Не бих си купил лаптоп от чужбина, например. Телефон бих си взел, ако мога да му прежаля гаранцията. Нямам проблем да поръчвам продукти, които са производство на Amazon, например Kindle. Същото е и с Google"

Последното нещо, което си е купил онлайн, е смарт-колонката Google Home Mini. Отделя около час да сравнява различни цени, накрая го намира за 40 евро от Германия. Изпраща си го през "Габко" - транспортна услуга, при която поръчваш стоката до адрес на техния склад в чужбина, след което те го носят до България и го изпращат с куриер.

"Правил съм и другото - поръчвал съм стоки за чужбина. Например, избирам си нещо от Amazon.de, плащам го и го изпращам на племенниците си, които живеят в Германия"

Отделя ужасно много време за проучване на нещата, които иска да си купи. Понякога си изгражда толкова "силен хайп" около даден продукт, че реалността не винаги успява да отговори на очакванията му. Доставя му удоволствие да се рови за информация, да чете ревюта и едва тогава да взема решение.

Покрай чифт обувки, поръчани след дъъъъъълго проучване на британски онлайн магазин, вече може да цитира цената на паунда към еврото по всяко време на годината.

Все още не е поръчвал нещо, което трябва да се освобождава от митницата, но е получавал по-дребни пратки от AliExpress - последната доставка са два комплекта googly eyes за по 3 долара.

Поръчва най-често стоки от Gearbest, Sportsdirect, Ebay (макар да не препоръчва последните). Ако търси нещо в Amazon, преравя и .com, и .de, и .co.uk.

"На всички места цените са различни, стойността на доставката е различна, вариантите да стигне до мен са различни. Винаги търся най-добрия".

Предпочита да получава стоките си от офиса на куриер, вместо да дава домашен адрес. Така не е необходимо да "пази къщата", докато дойде доставчикът. Досега не е пазарувал от онлайн-оказиони, но би си потърсил аудио колони - втора употреба, стига да влязат в бюджета му и да паснат на това, което търси.

Не спестява целенасочено с идеята да "разхвърля пари" еднократно на промоции като Черния петък: "Обикновено - ако имам пари, пазарувам. Случва ми се и да пазарува, когато нямам. Тогава вече възникват други, офлайн проблеми"...

- Какво щеше да си купиш онлайн, ако сега имаше едни излишни 100 лв., 1000 лв. и 1000000 лв?

- За сто лева бих си взел технологична джаджа, с която мога да си играя. Нещо умно, Chromecast Audio, роботче, Arduino, Raspberry Pi. 1000 лева не стигат за iPhone X, но бих си взел колони и усилвател за вкъщи. За един милион - бих си взел къща...

- Би ли си я поръчал онлайн?

- Защо не? Хората си купуват Boeing 747 онлайн. Това е истински случай от скоро в Китай. Компания е фалирала и държавата се опитва да продаде два самолета от нея. Прави два нормални търга, на които не успява. Накрая пуска офертата онлайн и така се намира купувач. Защо да не си купя къща, ако мога?

Представя си бъдещето на този вид пазаруване през Internet of Things - хладилникът да си поръчва сам определена храна, пералнята да се "сеща" кога ще й потрябва прах и омекотител и т.н. Това, което му липсва сега, е развит пазар за всекидневни стоки и храни онлайн. С удоволствие би си спестил комуникирането с продавачи и бакали.

Трите препоръки на Станислав за хората, които все още се притесняват да пазаруват онлайн:

1) започнете с джунджурийки. Поръчайте си нещо дребно, което можете да прежалите. Щом видите, че USB кабел от Китай пристига без проблем, ще разберете, че  да купите телефон от САЩ не е задължително лоша идея.

2) ако се спрете на конкретен продукт, винаги сравнявайте цените на много различни места и в много различни държави. В Amazon можете да използвате приставката Camel Camel Camel, която ще ви покаже пълната история на стойността на даден продукт от началото на предлагането му досега.

3) и последно: добре е човек да не купува излишни неща. Шопинг терапията за жените е това, което е онлайн пазаруването за някои мъже... включително за мен.

Новините

Най-четените