На стената на игрище за хандбал в Бруклин са изрисувани отличителни графити, които напомнят на гигантско музикално петолиние. Емблематичните за артиста Джейсън Уилямс, a.k.a. Revok, черни щрихи се разгръщат с вълнообразен замах върху белезникавата бетонна повърхност.
От шведския моден гигант H&M забелязват рисунката на Revok и решават да я ползват за фон на кампанията за новата спортна линия на "New Routine". В конкретния случай - рекламират шорти за 34.99 долара.
Когато авторът на графити-произведението вижда рекламата, остава силно недоволен. Никой не е поискал разрешението му за включването на рисунката в кампания с търговска цел.
Адвокатът на Revok се свързва с H&M и настоява за незабавно изтегляне и спиране на всички рекламни материали - снимки и клипове - които включват визията на графитите на артиста.
Вместо да се съобрази с искането, H&M отговаря със насрещно съдебно дело: компанията подава иск пред съда в Ню Йорк, в който твърди, че претенциите на Джейсън Уилямс са недействителни. Графитите, твърдят от H&M, са създадени без законово разрешение, нелегално, затова не подлежат на защита при използването им.
Компанията настоява да получи изрично разрешение от съда, че има право да ползва уличното изкуство в рекламата си, без да се налага да плаща обезщетения на автора му.
Аргументът на H&M е, че графитите са вандализъм и незаконно посегателство върху чужда (обществена) собственост.
Пред съда са предоставени доказателства, че агенцията, заснела видеото, е поискала предварителна информация за локацията от Департамента по поддръжка на парковете и местата за отдих в Ню Йорк. Оттам са ги уверили, че графитите на Revok не са рисувани с разрешението на местните власти и на практика могат да се класифицират като оскверняване на обществено пространство.
Имат ли авторско право графитите?
Според закона в САЩ, всички артистични творби подлежат на защита, ако са оригинални и могат да бъдат фиксирани в материална среда. С други думи: графитите на Revok отговарят на поставените в закона изисквания.
По-спорен е въпросът дали изкуството, създадено в нарушение на даден закон, запазва защитата си.
Подобен казус възникна и през 2015 г., когато артистът Джоузеф Тиърни атакува Moschino за копирането на графита му "Vandal Eyes" върху дизайнерска рокля, облечена от Кейти Пери по време на Met Gala.
През 2014 г. Дейвид Анасагасти заведе дело срещу American Eagle Outfitters заради използването без разрешение на известната му творба "Ocean Grown" в световната си рекламна кампания.
По същото време Мая Хаюк внесе иск срещу "Coach" по подобни причини - заради ползването на неин уличен стенопис като фон на рекламни клипове.
Случаите приключиха с извънсъдебни споразумения с артистите поради нежеланието на големите брандове да се замесват в негативна медийна кампания.
Още един интересен случай: компания за недвижими имоти купи бившия склад 5pointz в Ню Йорк, превърнат в своеобразна галерия за улично изкуство с десетки графити и постоянно променящи се стенни рисунки. Новият собственик разруши склада с идеята да построи на терена жилищна сграда.
През февруари 2018 г. федералният съд в Ню Йорк излезе с решение, с което задължи собственика да плати обезщетение в размер на 6,75 милиона долара на 21 графити-артисти заради унищожаването на десетки оригинални творби.
Свободата на панорамата
Възможността за заснемане или прерисуване на постоянно изложени в публичното пространство произведения на изкуството (архитектурни сгради, паметници, скулптури или други) съществува като възможно изключение от защитата на авторското право в ЕС.
Това е т.нар. клауза "Свобода на панорамата" - ограничение в правото на автора, за когото иначе се смята, че разполага с изключителни правомощия да оторизира създаването или разпространяването на производни творби. Директива 29 от 2001 г. на ЕС позволява на всяка страна да реши дали да въведе тази клауза в законодателството си, без да я налага със задължителен характер.
В България например Законът за авторското право и сродните му права дава възможност за "използване на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел".
Само в тези случаи е позволено да не се търси съгласието на носителя на авторското право и да не му се плати съответното възнаграждение.
Под обект на авторското право, според българския закон, се разбира "всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма".
Графитите или уличните стенописи не са посочени изрично в текста, но биха могли да се разглеждат като част от чл. 3, т.5 - "произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти".
"Доктрината на нечистите ръце"
Широката формулировка в американския Закон за авторското право по-скоро застава на страната на графити-артистите. В него няма клауза, която да се занимава с въпроса дали оригиналното изкуство трябва да е "разрешено", за да подлежи на валидна и приложима защита на авторското право.
H&M се позовава на т.нар. "доктрина на нечистите ръце" - защитна стратегия, в която ответникът твърди, че ищецът няма право да получи законово обезщетение или печалба, ако е действал неетично, незаконно или злонамерено.
"Тази стратегия обаче е неподходяща за решаване на казуси с неправомерно ползване на улично изкуство, тъй като няма връзка между незаконния акт на артиста и обекта на спора - използване на чужда творба без разрешение за търговски цели", пише юристът и преподавател по право на интелектуалната собственост Енрико Бонадио.
Незаконното действие на артиста не оказва негативно влияние върху корпорацията, която е злоупотребила с изкуството му.
Бонадио посочва, че начинът, по който се създава едно произведение на изкуството, не може да бъде от определящо значение за защитата на авторското право.
"Ако открадна писалка, с която сътворя прекрасна рисунка, защо трябва да бъда лишаван от авторското си право? Кое дава право на трета страна да копира и да печели пари от моята творба?... Креативността не може да бъде престъпление - за разлика от плагиатството и злоупотребата с чуждата интелектуална собственост", посочва юристът.
Евентуалният отказ от защита на правата на графити-артиста ще доведе до узаконяването на злоупотребата с творението му, което иначе е... незаконно.
Понякога авторско право за графити-артистите не е абсолютно изпълнимо - повечето от тях никога не биха рискували да разкрият самоличността си в евентуален съдебен процес само заради евентуалната печалба.
В конкретния случай на H&M срещу Revok - компанията обяви, че е готова да оттегли съдебния си иск заради вълната от недоволство в социалните мрежи (част от това недоволство се изля и върху фасадите на магазините на веригата). Адвокатът на артиста твърди, че делото все още не е прекратено въпреки уверенията на H&M.
